Босото зайче
Тая пролет ранна,
щом разцъфна дряна
щом засвири кос,
хукна Зайчо бос.
Мина сто поляни
с минзухар постлани,
мина сто долини
с тръни и глогини.
Но в една горичка
в босата петичка
трънче се намуши.
Зайчето се сгуши
и под росни клони
сълзички зарони:
— Олеле, игличка
в моята петичка!
Чуха му гласчето
зайчета в полето.
Запъхтени бяха
като долетяха.
Всяко се навежда,
всяко се оглежда:
— Трънчето проклето
влязло е в крачето.
Трябва ни игличка
за такваз петичка.
Но къде в Балкана
игла от стомана?
Шипката самичка
даде им игличка.
Беше малко крива,
тъпа и чуплива,
ала щом тя влезе,
трънчето излезе.
Оздравя крачето.
И пак през полето,
дето свири кос,
хукна Заю бос…
0 коментара
