Бейзболът може да се играе от всеки

Стефан Бешков е президент на клуб по бейзбол и софтбол „София Блус”. Това е детско-юношески отбор, който е създаден преди 20 години. Въпреки че бейзболът не е много популярен в България, подобни клубове съществуват и дори изграждат много добри състезатели, които продължават спортната си кариера в Западна Европа.

Какво тренирахте като малък?
Детството ми е било изпълнено с разнообразни спортове и игри. Като повечето деца съм тренирал малко и футбол, но помня, че отношението на треньора ни беше небрежно и дори несериозно. По-късно, вече 12-годишен, исках отново да тренирам активно някакъв спорт. За някои спортове, като тениса на маса, се оказах прекалено „стар” (спрямо тогавашната система, произвеждаща шампиони), други като ездата бяха твърде отдалечени от вкъщи.

Каква беше първата Ви среща с бейзбола?
Така случайно прочетох статия за момчетата и момичетата в първия клуб по бейзбол и софтбол в България – "Академик" София. Успяхме да издирим контактите на клуба. Все още си спомням първата ми тренировка през 1989 г., когато баща ми ме заведе на стадиона, където беше пълно с деца и всички бяха добре дошли. Това бяха първите детско-юношески формации, водени от Емил Насъпов, Георги Димитров и Димитър Радев. Тези отбори по-късно се разраснаха в отделни клубове София-Блус, Юнак и Тигрите.

С какво бейзболът е по-различен от другите спортове?
Бейзболът е уникален спорт в много отношения. Той е отборно съревнование, но всъщност е изграден и от множество индивидуални двубои. На пръв поглед, за непознаващите го, вероятно изглежда скучен, но ако разбирате играта, ще откриете колко динамичен и вълнуващ може да бъде. Изисква и развива изключително много качества. Едни от най-добрите и универсални атлети в света могат да се видят точно в професионалния бейзбол. Интересното е, че там ще забележите и някои не толкова атлетични състезатели. Просто играта позволява да се намери място и позиция за всеки! Не се сещам за друг спорт, в който да има саможертва и саможертвено отиграване. Още много неща могат да се изброят за този спорт, но най-лесно ще ги научите, като дойдете на стадиона по бейзбол.

Какво мислите за масовия спорт в България?
Ако трябва да отговоря с кратко и абсурдно изречение: “Масовият спорт” не е масов, т.е. би следвало понятие като “масов спорт” да е почти несъстоятелно или пожълтяло, остаряло и скъсано, като брой на вестник “народен спорт”. От друга гледна точка “масовият спорт” е невероятно разпространен и непреходен. Без значение дали е криза или не, спор(т)ът на маси(те), спор(т)ът около маси(те) е изключително масово, силно емоционално явление. Независимо от гледната точка, била тя спор(т)на, политическа или просто кръчмарска, ефектът е масова разтуха, а в някои случаи и разруха.

Спортуват ли българите?
Българите не спортуват толкова, колкото са спортували преди години. Българите спортуват рядко и спорадично. Българите са изключително спортна нация. Българите разбират от спорт много и се вълнуват от него, но най-вече когато са се излегнали пред телевизора. Българите знаят, че спортът и движението са здравословни, но биха предпочели да прочетат още една спортна статия вместо да се раздвижат.

Как Вашият клуб си намира деца, които да тренират при Вас?
Преди години въобще не съм се замислял за това, те просто сами идваха. Сега е по-различно. Нормално е светът да се изменя (за добро или лошо), а чрез децата най-кристално се виждат тези промени. Сякаш спортът не е толкова атрактивен и интересен вече за тях. Точно това е най-трудната и отговорна задача: как да стигнем до децата чрез спорта и да бъдат заинтригувани, като същевременно съхраним основните ценности, на които възпитава спортът. Ролята на треньорите и учителите е изключително важна!

Всяко дете ли може да спортува този спорт?
Някои въпроси често съдържат отговорите си. Този ще го “обърна” обратно и от “Всяко дете ли може да спортува този спорт?” Ще се получи (обърнато): “Спорт, като този спортува(=възпитава), че всяко дете може” или в прав, необърнат текст: “Всяко дете може, когато спортува (този спорт)” (в смисъл : “Всяко дете МОЖЕ..., когато спортува (този спорт)” или “Всяко дете се научава да може, когато спортува (този спорт) “) Та както и да го усуквам, отговорът е един. Всяко дете може да спортува!

Какъв екип трябва да има?
Трябва освен удобни дрехи да си вземе и слънчева усмивка, защото в дъждовно време не се играе бейзбол. Останалото е от нас.

Пожелайте нещо на читателите на az-deteto.bg?
Победата не е единствената цел, не е най-важното в бейзбола, спорта и живота. Много по-важно е всичко онова, което се случва по твоя път натам и знай, че пътят никога не е само един. 

Участвайте в конкурса "Аз играя бейзбол"