Бележник 2015 отбелязва слаб напредък в грижата за децата – „3.20“

За четвърта поредна година Национална мрежа за децата представи „Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата,“ в който прави преглед на напредъка на изпълнението на ангажиментите на държавата към децата.

Анализът на ангажиментите е групиран в пет основни области: Общи принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето, Семейна среда и алтернативни грижи, Здравеопазване, Образование и Детско правосъдие. Въпреки поставянето на оценки за всеки ангажимент Национална мрежа за децата подчертава, че не цифрите са важни, а реалният напредък, който правителството постига във всички области, касаещи децата.

Област Правосъдие в Бележник 2015 получи оценка 3.30.

Статистиката сочи, че над 6000 деца годишно преминават през детските педагогически стаи. Тяхната съдба зависи от работата със семействата им и отношението на възрастните, с които се срещат по пътя си.  Българската държава е поела ангажимент да реформира системата за детско правосъдие така, че тя да има цялостен подход. В тази връзка правителствата имат задачата да разработят план за закриването на социално-педагогическите интернати (СПИ) и реформирането на възпитателните училища-интернати (ВУИ) и домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН). В същото време, напредъкът е много слаб и непоследователен, а държавните институции нямат разработен план по темата. По този повод, Национална мрежа за децата препоръчва да се прекрати настаняването на деца в СПИ и да се приеме нов закон за детско правосъдие, който да отрази основните принципи на международните и европейските стандарти.

3.31 е оценката  в област Здравеопазване в  Бележник 2015.

Национална мрежа за децата полага усилия да развенчае съществуващите митове, че социалните помощи са носител на качествен живот, а детските добавки се ползват като бизнес. Всъщност, те са подкрепа за деца в нужда. Държавата не успява да създаде специално звено за борба срещу такъв тип дискриминация и да подкрепи уязвимите групи като момичетата и жени. Затова Национална мрежа за децата препоръчва назначаването на независим омбудсман по правата на детето, който да гарантира детските права. Също така е препоръчително да се разработят програми и мерки за обучение на учителите по етническа толерантност и за противодействие на проявите на расизъм. А когато става въпрос за момичета и жени, има нужда от промяна на законодателната рамка, която да третира сексуалните посегателства над деца. Също така са нужни неотложни действия за системно сексуално и здравно образование в българското училище.

Образование

Образованието и грижите в ранна детска възраст се открояват с оценка много добър 4,50 поради успеха при подготовката на стандарти за ранно детско развитие за деца от 0 до 3. Все пак, усилията на държавата не бива да спират дотук. Национална мрежа за децата препоръчва такива стандарти да бъдат разработени и за децата във възрастта 3 – 7 години и да се постави акцент върху развитието на средата в яслите, детските градини и предучилищните групи. Важно е и да се обърне внимание на децата със специални образователни потребности. Препоръките в областта на училищното образование отново акцентират върху нуждата от законодателни промени, като например нов Закон за предучилищно и училищно образование, и върху осигуряването на целенасочена подкрепа и социална работа за децата в риск от отпадане поради социално-икономически причини и поради маргинализирани групи и техните семейства.
Семейство

Най-ниската оценка в Бележник 2015 е в област Семейство и алтернативни грижи – 2.61.

2.11 е най-ниската  оценка и тя е за подобласт  осиновяване, през 2014 г. тя е била 2.43. Прави впечатление, че едни от най-слабите оценки са в сферата на осиновяването и приемната грижа.

Докладът посочва, че правителството не полага достатъчно грижи да подкрепи децата, , чиито родители работят извън страната.  Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) няма точна информация колко деца в България живеят без родителите си, които са отишли „на гурбет.“ В същото време, качеството на услугите „настаняване при роднини или близки“ и на приемната грижа, което според поетите ангажименти би следвало да се подобри, продължава да е под критичното ниво. Слабият резултат се дължи и на факта, че процесът на осиновяване продължава да не е приоритет на държавата, протича усложнено, объркващо и разпокъсано между множество институции. Национална мрежа за децата подчертава необходимостта от държавна политика за подкрепа на процеса на осиновяване, повишаване на информираността на обществото и формиране на обществена нагласа за толерантно, хуманно и цивилизовано отношение към осиновяването. Сходни са съветите и относно приемната грижа в България.