Баба Марта с розовите бузки

Баба Марта ей сега
пристига все така румена.
Смее се на глас сега,
раздава радост и
плаши голямата тъга.
Децата усмихват се
широко, радват се
и викат със силен глас.
Щъркелите заприиждат,
кокичета цъфтят на всеки час.
Зеленеят дърветата до миг
дето бяха с клони почернели.
Само бухала сега не се
подава в светло време.
Лястовичките пеят с
пълен глас до тъмна вечер.
Ледът се пука, виждам
рибки сякаш с усмивки.
На морето се затопля.
В резервати тук и там,
на овощните дръвчета
има бяло и червено
за здраве и късмет.
Първо баба Мартавързала
на житния клас
да дава хляб.
После баба Марта вързала
на овощните дръвчета,
клоните им да тежат,
да падат малките плодчета.
На цветята, на тревата.
На децата да са бели,
а бузките им все червени.
На големите завчас да
са весели и здрави.
И си тръгна тя без глас
от смях и песни.
Уморената ни баба Марта
за другата година
да твори за здраве
мартенички бели и червени
за хора вечно засмени.

Участва в конкурса "Напишете стихче за Баба Марта"