Warcraft – Денят на дракона
Моята любима книга е „Warcraft – Денят на дракона“. Един ден я видях на лавиците в книжарницата и я избрах на случаен принцип. Мама ми я купи, струва ми се не чак толкова с желание, но все пак беше по-добре да чета, отколкото да играя на компютъра по цял ден.
Първата глава беше „Война“. Мама направи кисела физиономия. Ясно беше, че вероятно действието ще избива към агресия. Друго изречение обаче указваше, че става дума за магьосници. Това донякъде смекчи ситуацията.
Още първия ден прочетох две глави на един дъх. Щях да чета повече, ако не ни бяха дошли гости. Даже малко се подразних, че идват в напрегнат момент. Все пак ваканцията имаше още дни, които може да се населят от вълшебства и се успокоих, че може и вечерта да разбера какво се е случило накрая.
Най-хубавото обаче е, че книгата не е „сама“ – тя е част от поредица и дълго време ще се срещам с удивителни създания, елфи, джуджета, гоблини, тролове.
„Warcraft – Денят на дракона“ разказва за заклинателя Ронин и неговия спътник Веереса Уиндрънър, които срещат джуджето Фалстад. То ги пренася със своя грифон до управляваните от орки земи на Каз Модан. Там те се натъкват на много предизвикателства и приключения. Опекунът на Ронин Крас призовава трите останали изражения. Кралицата на драконите Алекстраза е четвъртото изражение, а петото – Детуинг. Драконите се съюзяват срещу черния левиатан, но не могат да го победят, защото той е отнел силите им. Заклинателят Ронин разбива с магия амулета Демонична душа и така връща силите на четирите изражения, съхранявани в него. Драконите побеждават Детуинг, след като са си върнали силите. Накрая всички червени дракони, както и Кориалстраз, се съюзяват и побеждават армията на орките, пленили бебетата-дракони и обучавали ги да се бият за тях.
Финалът на книгата представя деня на победата, но оставя в напрежение читателя. Последното изречение е, че денят на драконите наистина е отминал, но следите ще останат, дори и никой да не подозира. С този анонс за следващата книга аз вече настройвам съзнанието си какво ще се случи и си представям мисленото продължение. Може би моят вариант няма да съвпадне с този на автора Ричард Кнаак, но все пак може и аз да стана някога писател и да измислям други истории, които децата да продължават и сами да стават творци. Това е много важно за тяхното развитие и творческите им способности.
Вижте още:
„Светът на Уоркрафт – Кръгът на омразата“
Участва в конкурса "Разкажете ни за любимата си книга"
