4 практики, по които не бива да възпитавате детето си

Звучи банално, но понякога истината е банална. Особено истината, че да си родител е най-трудната работа на света. Грижите за едно дете са 24/7 и са толкова много и толкова разнообразни. Не само осигуряването на храна, дрехи и други материални необходимости. На едно дете трябва да бъде обръщано и много внимание и да бъде възпитавано. Последното е особено трудна част и много отговорна. Всеки знае, че доброто възпитание отваря много врати, а също и това в какво общество ще живее детето ни зависи от това как го възпитаваме. Именно затова по въпроса има много курсове, книги и писани съвети към които родителите често прибягват, особено ако това е първото им дете. Те несъмнено са полезни, но има и няколко практики, които родителите често прилагат прочели от тук и там и за които психолозите са категорични, че не бива да се прилагат. Те не само, че не осигуряват добро възпитание, но дори пречат на развитието на хлапето. Кои са те и защо не бива да се прилагат – прочетете!

Грешка 1: ако детето плаче или е тъжно го разсейте с нещо

Разсейването от проблема помага в краткосрочен план, но негативните чувства остават в детето и някой ден се разрастват в нещо още по-голямо, казват опитни детски психолози. Дори и външно да се успокои, по всяка вероятност вътре в своя малък свят то продължава да е тъжно и да се чуди защо не му е обърнато внимание. Емоциите всъщност са енергия, която трябва да се използва по някакъв начин. Повечето от нас наивно вярват, че те просто могат да изчезнат. Но също както чувството на глад не изчезва преди да сме му обърнали внимание, така и емоциите не изчезват от само себе си. Така и те изискват същото от нас, а именно да им обърнем внимание. Те трябва да бъдат изразени, изживени, така че да не се натрупват и накрая да създадат бомба със закъснител.

Грешка 2: виж Петя или Виктор, виж колко са подредени и какви са отличници, защо и ти не си като тях

Абсолютно вредно и направо забранено е детето да бъде сравнявано с друго дете, твърдят психолозите. Всеки иска детето му да е по-добро от другите или поне колкото тях. Да получава винаги само отлични оценки като някой съученик или да бъде също толкова кротко и послушно на детската площадка. За да се постигне това обаче то в никакъв случай не трябва да бъде сравнявано с другите, защото това ще постигне само обратния ефект и нищо друго. Всяко дете е различно – с различни умения и таланти, с различен характер и затова няма как да бъде сравнявано. Единствения ефект с това сравнение ще е обида, ярост или пък ниско самочувствие в бъдеще. Затова вместо да използвате сравнение, обяснете бавно и спокойно на хлапето какво искате от него и защо мислите, че да учи повече или да ви слуша ще бъде от полза за него.

Грешка 3: за да не стане детето алчно трябва да го научим да споделя

Естествено това не означава, че не трябва да го научим да помага на другите или пък да държи всичко за себе си. Но границата между това да бъде научено да е добро и да бъде манипулирано заради това в по-късна възраст и дори като възрастен е много тънка. Затова детето трябва да бъде научено, че да споделяш и помагаш е прекрасно, но само когато можеш и не на всяка цена. Най-малкото, когато не се погрижиш за себе си няма как да помогнеш и на другите. Често психолозите дават пример със следното: майката котка първо храни себе си, а след това носи храна и на малките си, защото ако тя не е добре и те няма да бъдат. Освен това детето трябва да бъде научено как и за какво да дава и помага, защото понякога помощта и даването на нещо всъщност не помагат на човека, а го учат, че може да получава всичко наготово. При това този разговор трябва да бъде проведен на по-късна възраст, а за по-малките деца въобще не бива да бъде очаквано да споделят играчките си и да им се карате ако не искат. Важно е да им се покаже, че те могат да споделят играчката си за момента, но тя си остава тяхна. Именно това е нещото, което притеснява малките деца и те отказват или изпадат в плач, когато им бъде казано да споделят нещо с друг.

Грешка 3: твърде бързо се притичваме на помощ

Днешното поколение млади хора не са успели да развият някои умения, които бяха присъщи на децата преди 20-30 години. Когато твърде често идваме на помощ и прекалено обгрижваме децата си, ние ги лишаваме от възможността те сами да търсят изход от сложните ситуации. Рано или късно децата привикват към това, че някой винаги ще ги спасява. Въпреки че в света на възрастните отношенията са устроени по съвършено друг начин. Рискувате вашите деца да се окажат трудно приспособими в живота на възрастните.

Грешка 4: не даваме на детето да рискува

Живеем в свят, пълен с опасности на всяка крачка. Лозунгът „Безопасността преди всичко“ увеличава нашия страх и затова налагаме на децата си всякакви забрани. Психолози са установили, че ако децата не играят на улицата, ако не са падали и обелили коляно, то в зряла възраст те често страдат от фобии. Детето трябва няколко пъти да падне, за да разбере, че това е съвсем нормално. Подрастващите трябва да се скарат и да преживеят първата горчива любов, за да достигнат емоционална зрялост, без която са невъзможни дългосрочните отношения. Изключвайки риск за живота на детето, по този начин възрастните зараждат ниска самооценка в бъдещето му.