Зимната тайна на София

(Или опит за мнение по повод едно съдбовно решение, взето по време на лютата зима, в началото на 1878 година, благодарение на което столицата на България и днес я има)
 
...Навън вали…  София безмълвно стои, в очакване  на новите слънчеви лъчи… А от погледа й си личи, че иска с мен своята тайна да сподели…
Моят роден град е на всички познат, защото столица е на нашата страна и в него се решават държавните дела. И моето бъдеще няма как да не е свързано с този град. Но бъдещето за да знаеш, трябва миналото на града да опознаеш. Затова ще се опитам да разкажа в рима малка част от зимната история незабравима на моя роден град, за да научи за нея и целият свят. Само по този начин можем бъдещето да разберем, като първо в знак на почит глави сведем към всички герои, знайни и незнайни, имената на които миналото пази в своите тайни. От часовете по история аз зная как се е освободила от турско робство България. Но малко учихме по история за Освобождението на София. Реших сам историята да проуча и за Освобождението от робството повече да науча на моя роден край. И каквото разбрах, знай, сега ще го представя и на твоите размисли ще го оставя… Знаеш ли, че българската нация, за своята свобода и демокрация, е разчитала не само на свои герои? Консулите на Европа са спасили голяма част от софийските жители, като със семействата си те решили да не напускат този град, а да разкажат на целия свят за безчинствата на турската войска над така наречената „българска рая“. Но Султанът и Осман Нури паша казвали, че всичко това е лъжа и не спирали терора върху народа…

…Началото на 1878 година. Навън е люта зима. И по портите на софиянци войната тропа. В снежната буря консулите на Европа виждат издевателствата на башибозука, искащ да запали всичко тука, за да не останат хора, сгради и муниции до идването на руските войници. Но като Светите Апостоли, европейските консули християнството бранели и надежда хранели, че ако останат тук със семействата си няма да се налага пожар да се гаси.  Да пазят София решили и го заявили още през деня на Ибрахим паша. А през нощта града спасявали и на Високата порта не давали хора да убива и къщите им да срива. И на софиянците, останали без дом, те давали топла храна и подслон. Но кои са тези непознати герои, за които историята малко говори? На част от тях имената са ни известни не от стихотворения, легенди и песни, а само от поставени табели на сгради, на улици, булеварди и площади...

В ледената сутрин, още много рано, консулът на Италия, Вито Позитано, посещава Осман паша и му заявява, че със семейството си в града остава и повече не иска и дума да става, че турският план ще се осъществява и София цяла ще се опожарява. Казал му още, че ще стои на пост, ако трябва и цялата нощ, защото той в този град не е гост. И добавил с гневно лице, че със сабя в ръце ще брани народа на своето сърце!

И Йозеф Валхард, консулът на Австро-Унгария, дошъл и той да защитава България пред военния комендант Нури паша като му казал, че няма да се лиши от възможността Позитано да подкрепи и по този начин да спаси не само много невинни души, но и да спре безобразието София да се руши. Още добавил, че от този свой висок пост си позволява с вино да вдигне тост за града, в който не се чувства гост, с благодарност към хората и към страната, която мечтае за деня на свободата. Той вече решение е взел и своя кръст поел- да не напуска София се е заклел!

До Осман паша направил своя зимен тур и Луи дьо Марикур. Консулът на славна Франция поискал сигурна гаранция, че ще останат софиянци живи и че няма да се палят ниви, дюкяни, черкви, училища и продоволствени хранилища. Заявил, че има начални данни за шайки разни нелегални от заптиета и бандити, палещи боеприпасите открити. После той в очите Пашата поглежда и твърдо казва, че с надежда и в сърцето с много любов да брани София е готов!
Но в София, преди Марикур, първи френски вицеконсул е бил Леандър льо Ге (останал в историята като Леге). Той първи, сред консулите други, отказва да прави на Пашата услуги и е изпратен да замине в късен час за френското консулство в Бургас. Без да участва самият той в бой открива, че за софиянци е герой. Чувства се призван, от тях избран, да им помага в нелеката борба, за да се избавят от тежката съдба и да счупят вековни окови, за да не са вече роби!...
…Това е зимната история, малко позната, на европейските консули, извършили постъпка свята, защото те са обединили сили и София от опожаряване са спасили. По този начин добър пример дават и определено заслужават в учебниците по история да влязат. Може да не са мъченици, но и те заслужават паметници, като руските войници! А и защото историята ни показва, как много години преди създаването на Европейския съюз се оказва, че обединена Европа защитава столицата на България, чрез консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия. София никога няма да забрави случилото се на 4-ти Януари. И днес тя се събужда от сън. Още помни лютата зима навън. И коленичи пред четиримата мъже, спасили българското й сърце от горещите лапи и алени езици на хилядите огнени искрици. Благодарна е, че за нея са милели и поробителите й те са спрели, за да не я изравнят със земята. А днес историята й не знаят децата и не поставят венците и цветята върху имената на тези герои, които София приема за свои! Но ако не са били те, тези смели европейски мъже, нямало е кой опожаряването да спре. И нямаше днес да го има моя роден град, с толкова история богат. Ако ги нямаше тези четирима мъже нямаше и София да има бъдеще. Защото след зимния им подвиг София остава част от бъдещето на българската държава. Да, ако не са били те и за мен нямаше да има бъдеще. Тъй като, дори и да не съм много голям, миналото с бъдещето е свързано, знам.

Ето, че дойде и на есето ми края. Не е кратичко, аз зная, но поне се опитах в рима да представя част от историята любима на родното ми място свято (и да помечтая на ум за бъдещето непознато). Обичта си към София преоткрих и с теб, читателю, я споделих, чрез този мой най-дълъг стих.
…Навън продължава да вали… София отново безмълвна стои… Разкри ми зимната си тайната и сега мълчи… А от нейните очи, тихо и нежно се стичат сълзи!...

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка"