Зимната приказка на Марли

Дворчето на Марли и Дани беше заметнало пухкаво бяло кожухче. Нежни снежинки се виеха в буен танц и бавно се спущаха надолу. Клоните на младата слива се бяха свели от тежкия сняг. Врабчетата се криеха в преспите. Марли и Дани се събудиха и щом зърнаха тази бяла приказка, те изпищяха от радост. Бързо си наметнаха дебелите палтенца и обуха дългите ботуши.
– Хей, сложете си шапките! – викна майка им подир тях и нахлупи огромни, рошави шапки на главите на нетърпеливите дечица.
Те хукнаха навън и Дани предложи:
– Марли, хайде да направим снежен човек! Отиди да вземеш от хладилника морковите! И два въглена дай!
Марли не посмя да спори с по-големия си брат и се затича към къщи. Щом се върна, подаде на братчето си торбата с моркови.
– Марли, изяла си един морков!
– И без друго не ти трябват толкова моркови!
– Почвай да правиш топки от сняг, не се бави!
Двете деца въодушевено затъркаляха големи снежни буци. Марли сложи първата топка на ледената земя. После Дани сложи втора и трета топка. Последваха големите черни очи от въглени, но когато Марли постави един голям прав морков за нос, снежният човек сякаш наистина оживя. После двете близначета се полюбуваха на творението си и се прибраха, мокри и доволни.

Марли стоеше все на прозореца и наблюдаваше самотния снежен човек.
– Мамо, може ли да изляза за малко при него? – молеше често тя.
– Не, Марли, утре ще можеш да го видиш!
Марли все пак не се примири. Когато Дани заспа, сгушен на топло в леглото си, а родителите и гледаха телевизия в гостната, тя наметна дългото си лилаво яке и излезе на двора с шала си под мишница. Приближи се до снежния човек и завърза нежно вълнения шал на врата му. После го прегърна и целуна по студената буза.
– Лека нощ, ще те видя рано утре! Обещавам ти!
През нощта настана още по-голям студ-прозорците се запотиха, а земята се покри с дебел лед. Отново заваля сняг и двете деца пак хукнаха навън. Дани започна да се пързаля и да чупи ледените висулки, а Марли изтича при снежния човек. И странно-въпреки студа и леда, снежния човек го нямаше. На негово място имаше две изстинали въгленчета и морков. Марли се разочарова и учуди. Зимата мина и настъпи пролет.

На мястото на снежния човек поникна едно бяло кокиче, което Марли запази между кориците на една книга. И дори след много години, Марли отгръщаше тази книга и си припомняше своята ЗИМНА ПРИКАЗКА.

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка“