Здравей, Дядо Коледа!

Пише ти Ивето. Помниш ме, нали? Всяка година, щом наближи Коледа аз ти пиша писмо. И ето Коледа отново идва... Навън вали сняг. Аз съм на село при баба и дядо. Дядо е напалил печката и в стаята е много уютно. Баба ми направи чай и наоколо всичко ухае на мащерка и мента. Писанка се гали в краката ми, нежно мърка, поглежда ме с хитри очички, облизва се и очаква нещо да ѝ дам. „Писанке, котетата чай не пият.“ Гледам през прозореца как Снежко се опитва да покрие земята, та да дойдеш при нас с шейната. Тихо е... Чува се само как печката бумти. Знам какво си мислиш „Ивето пак нова кукличка ще иска.“ Не, добри ми Белобрадко. Не позна. Вече съм голяма и да ти се похваля ставам отмяна на мама. А пък и право да ти кажа – пъстри книжки, нови дрешки, куклички, водни боички и топли ръкавички – всичко аз си имам.

Тази година бях много послушна. Много книжки прочетох и много, много учех. Та за туй искам кошница пълна с шестици – да зарадвам мама, тати, всички. И ако може голяма кутия с цветни моливи ми намери и в кошничката ги сложи. За мама искам да напълниш един голям чувал с радост и усмивки, спокойни нощи и весели дни. За тати – нова шапка и топли ръкавици. И още... Искам аз да те помоля, като идваш толкоз отдалеч, можеш ли да събереш пълен кош със здраве?! Ако можеш – напълни го и за тати донеси го! Баба и дядо подарък не искат. Те казват, че за тях аз съм най-големият подарък. Сигурно са прави. Но ти, ако настояваш, донеси им нов тиган, ама гледай да е по-голям, та в него баба повечко картофки да ми пържи!

Писмото стана много дълго. Дано да имаш време да го прочетеш. Важно е!

С много обич, чакам те – Ивето

p.s. Забравих да ти кажа – и котето ни е добричко. Моля те да донесеш на Писанка котешка топка, че баба често ѝ се кара, защото Писи играе с нейната прежда!

Чакам те: Ивето

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“