Защо месеците имат различен брой дни?

Познавате ли някого, който е роден на 30-ти февруари? А на 31 септември или пък на 32 август? Не? За това си има основателна причина и по всяка вероятност дори вече се сещате за нея. Такива дати просто не съществуват! Проверете в календара и ще се убедите. Ще забележите още, че февруари има само 28 дни (освен ако годината е високосна – тогава са 29), но никога 30, септември пък има само 30 дни, август 31 и така нататък. Чудите ли се защо е така! Кой пък е решил, че през август например не може да има 50 дни! Представяте ли си колко хубаво би било най-летният и почивен месец да е цели 50 дни! Това означава повече лятна ваканция за всички. Но не! Някой е решил да ни отнеме това удоволствие, защо?

За да намерим отговора на този въпрос трябва да се заровим дълбоко в човешката история и тази на нашия модерен календар, известен още и като Григорианския календар. Той е модификация на Юлианския календар, който пък сам по себе си е променен древен римски календар. Леле, колко много имало от тях! Древните римляни, както и по-древните цивилизации преди тях, основават броенето на дните и месеците по Луната. За съжаление обаче лунният цикъл е приблизително 29,5 дни, които не могат да се разпределят равномерно в нашата година от 365 дни! Заради това календарите на римляните са имали месеци, които са били по 29 или 30 дни. Да не говорим, че за да направят нещата още по-префърцунени и объркващи, както само в древен Рим са могли, те решили годината да е от 10 месеца и така им оставали 60 дни, които не знаели къде точно да сложат. Въпреки това те си направили календара и той включвал в себе си месеците: матрий, април, маус, юниус, куинтилис, секситис, септември, октомври, ноември и декември. Както сами виждате някой от имената сме запазили и днес, а останалите са били имена на божества или пък са получени от латинските думи за пет, шест и други числа.

Накрая, за да намерят място на 60-те оставащи дни те решили да добавят и още два месеца: януариус и фебриус. Това разбира се не се случило веднага. Хората живеели по първия календар поне 5 години, а тези дни, които оставали, ами просто... си били някакви дни, които си ги имало там... Накрая през 700 г. пр. Хр. календарът получил и своите нови два месеца. Така било дълги години, докато един ден Юлий Цезар не решил, че отново е време за промяна и заповядал всеки месец да бъде от 30 или 31 дни с изключение на февруари, който ще е 29. Всички харесали много този нов календар и го сметнали за най-удобен. Затова година по-късно месец куинтилис е преименуван на юли в чест на императора. По подобен начин секситис е наречен на август, в чест на император Цезар Август.

Това е! Следващия път, когато се чудите защо един месец има определен брой дни и защо летните не са с повече благодарете или се ядосвайте на Луната и древните римляни!

Интересна идейка: Ако цялата тази работа с календара ви е била интересна, можем да ви предложим и нещо още по-интересно. Помислете оригинално и дори и просто за игра създайте изцяло нова календарна система. Запазете 365 дни в годината, но не се колебайте да промените броя месеци и броя на дните в месеца. Споделяйте идеите си с приятел или член на семейството си. Какво мислят те? Вашата система по-добра ли е от сегашната?