Детективски истории

Начало | Детективски истории | Загадката с къщата

Загадката с къщата

Елица Иванова | 2013-11-08

Веднъж, тръгвайки на училище, се загледах във веселата игра на пет малки котенца, обърках улиците и се загубих. Опитах да се измъкна, но видях една къща, чийто комин пушеше и се чуваха женски писъци. Изведнъж вратата се отвори и от къщата излезе един подозрителен човек. Излезе с торба с петна от кръв. Започна да се оглежда. Затича се към едно скривалище. Но преди да влезе изведнъж изчезна. А аз рекох: – О, не, изчезна! Що за загадка!

Реших да разреша загадката. Имаше стъпки в калта и петна кръв по улицата. Взех секрет и го занесох в лабораторията. Хората казаха, че не могат да решат, но аз не се предадох. Започнах да разпитвам, да оглеждам, раздвижих мозъка си и реших случая. Това беше кварталният крадец, който беше ухапан от куче-пазач при един от обирите.

Участва в конкурса за разкази "Млад детектив"



Коментари
3 коментара

Ивета , 12 г.,

Публикувано на 12.11.2013

И как разкри загадката? Можеше да го напишеш..Иначе за седем годишно горе-долу бива.

Мина , ,

Публикувано на 20.11.2013

Ами смятам, че или Ивета е твърде мила, или аз съм твърде жестока. Но по-скоро е първото, така че съжалявам ако те засегна. Добре, да приемем, че текстът ти е детективски. Дори и да е така, то това е сбит преразказ или резюме. Не си описвала, не си разсъждавала, не си вложила чувство... Това не е усърден труд, за какъвто става въпрос в някои други произведения. Постарай се повече следващия път. Усмивки :)

Мартин Велков, ,

Публикувано на 21.11.2013

До Мина: Не си жестока, но имай предвид възрастта на участничката. Добре се е справила, но също се съгласявам с мненията.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град