Забавните снимки на Карла

Една сутрин както си ядях от любимата ми закуска и слушах със слушалките ми моята любима песен се чудех как ли ще мине денят ми без въобще да подозирах, че ще се случи най-великото приключение в живота ми. Когато излязох да се разходя и да се видя с моите приятели тролчета Попи, Клон, Харпър, Блясъчко и Биги се случи нещо странно и плашещо. Един дракон прелетя над нас и ядосано взе очилата на Клон които му бях подарила и моите слушалки. Те ми бяха любимите слушалки. Драконът ги взе и изчезна.
– Къде ли може да е отишъл? – попита Попи.
– Не знам. – отговорих ѝ аз учудено.
– Трябва да го намерим, открадна ми очилата! – каза Клон сърдито.
Тогава видяхме, че има стъпки от дракон, които сочеха към гората. Ние тръгнахме след стъпките на дракона, но те отиваха все по-навътре и по-навътре в гората.
– Стъпките отиват много надалеч, хайде да се върнем да си вземем неща от вкъщи ако ни потрябва нещо и да се съберем утре сутринта в началото на гората, – предложих аз.
Другите се съгласиха
На другата сутрин се събрахме където се бяхме разбрали. Всеки с раница на гръб и добре подготвен. Тръгнахме по стъпките на дракона. Вървяхме, Вървяхме... Изведнъж стъпките спряха пред някаква стена. Нямаше пещера или някакъв тунел. Не. Просто една много стръмна стена.
– Ами сега, стената е толкова стръмна, че няма начин да я изкачим! – каза притеснено Попи.
– Да седнем да си починем и да помислим. – предложих аз.
Но изведнъж, когато Харпър седна и се облегна на стената, падна назад. Оказа се, че е имало таен вход. Не знаехме накъде води входът, защото имаше дълъг тунел. Ние влязохме в тунела, но когато влязохме, тунелът изчезна. Бяхме се озовали в съвсем нов свят.
Тогава Клон забеляза дракона, който ни беше откраднал нещата.
– Ето го дракона! – извика той.
– Той снимки ли си прави? – попита Попи
– С моите очила! – отговори ядосано Клон.
– И с моите слушалки. – казах аз със сълзи от смях в очите.
Тогава всички се засмяхме, защото драконът правеше толкова смешни физиономии. Тогава ние отидохме при него. Драконът беше много учтив с нас.
– Е, какво ви води тук? – попита ни той.
– Ами търсим очилата и слушалките, с които си правихте снимки преди малко. – отговорих аз.
– Оу! – отговори драконът с леко притеснение, може би го беше срам, че сме го видели какви муцуни правеше.
– Дали ще може да ни ги върнете, защото те са наши? – попита Попи.
– Да, да, разбира се! – отговори драконът.
– Благодарим Ви! – казахме и ние.
– Така и така сте тук ,влезте да ви почерпя ,направила съм много вкусни сладки. – каза драконът.
Забравих да ви спомена, че драконът беше момиче. Ние влязохме вътре. Тя ни сложи в чинийки едни сладки, които бяха с пълнеж от шоколад, тестото имаше портокалов вкус, а отгоре за украса беше сложено листче от ядливо цвете. Тогава драконът ни попита притеснено:
– Впрочем какво точно видяхте когато се снимах?
Ние се засмяхме, защото се сетихме какви физиономии правеше тя.
– Нищо особено. – отговорихме и ние с голяма, не, с огромна усмивка на уста.
– Добре. А как се казвате? – попита тя.
– Аз съм Мария, а това са Попи, Клон, Харпър, Блясъчко и Биги. – казах аз.
– А вие как се казвате? – попита Биги.
– Аз се казвам Карла. – отговори тя.
Когато си изядохме сладките помолихме Карла за малко вода, защото сладките бяха наистина много сладки. Тя ни даде вода и ние се приготвихме за тръгване.
– Беше ни много приятно, но се налага да тръгваме. – казах аз.
– Оооо, ще трябва да минаваме целия този път отново? – отговори разочаровано Блясъчко
– Аз ще ви закарам. Хайде, качете се на гърба ми! – каза Карла.
Ние се качихме на гърба ѝ. Тя ни заведе у дома и ние се сбогувахме с нея.
– Да ми идвате на гости! – каза Карла.
– И ти ни идвай на гости! – отговорихме ѝ ние.
– Разбира се! – отговори тя и излетя.
Когато се прибрах вкъщи си легнах, защото се бях изморила. И изведнъж алармата за училище звънна и се събудих. Било е само сън.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“