Вятърът вее косите ти

Вятърът вее косите ти
гальовно и така нежно,
морето описва мечтите ти,
показва своята безбрежност.

Самотно гледаш към вълните,
впускаш се в размишление,
пускат котва пак мечтите
в спомените с умиление.

Ти стоиш на пясъка
по-ням и глух от всякога,
наслаждаваш се на блясъка
странно е понякога.

И се чувстваш безсилен,
като Алеко пред Ниагара,
виждаш хода на вълните
невероятно е, както водопада!

Морето.....
по-шантаво и красиво от всякога,
Ах,морето......
дали ще го усетя пак така някога?

Участва в конкурса "Стихове за лятото"