Всяко дете има право да бъде щастливо

– Мило мое дете, не спирай да вярваш в доброто. Не спирай да се бориш. Животът е прекрасен въпреки трудностите.

В този момент до момиченцето спря една жена. Очите ѝ бяха пълни с топлота. Тя прегърна детето със своите любящи ръце и го отнесе в дома си. Беше топло и уютно, а на трапезата имаше вкусна храна и мляко. Момиченцето се нахрани и се сгуши в скута на жената.
– Благодаря ти. – каза то.
Затвори очичките си и сладко заспа. Момиченцето сънуваше сън, че има щастливо семейство и тихо мълвеше – „мамо“, „мамо“.

Защо избрах да променя края на приказката „Малката кибритопродавачка“?

Защото никое дете не бива да умира от глад и студ. Защото хората трябва да бъдат добри и да помагат на тези в беда. Защото всяко дете има право да бъде щастливо и да има дом и семейство!

Участва в конкурса на „Забавното четене“