Витоша – любимата планина на столицата
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна. Витоша е най-посещаваната и четвърта по височина планина в България. Намира се в непосредствена близост до град София. Разположена е между Рило-Родопския масив и Стара планина. Това е единствената куполообразна планина в страната ни. Главното и било се отличава от другите планински масиви. Природен парк „Витоша“ е силно посещаван от жителите на столицата. Във Витоша се заражда българското планинарство. На 27.08.1895г. е организирано туристическото движение в България. Тогава за първи път Черни връх е изкачен от 300 души. Днес, хиляди туристи го изкачват на тази дата всяка година. Планината е била наричана с други имена в древността: Скопиос, Скомиос, Скомброс (острота на гръцки). Името „Витоша” се среща за първи път в документ от XI век. За произхода му има две версии: първата е, че идва от тракийско-древнобългарски и означава „разделна”, „двуделна” планина; втората версия е, че наименованието идва от личното име Витош.
Витоша е част от Средногорието, на север и североизток граничи със Софийската котловина, на запад от нея се намира Пернишката котловина, на юг е Самоковската котловина, на северозапад – Владайската седловина, а на изток се намира седловината Ярема. Планината има почти правилна кръгла форма. Тя е с диаметър 20 до 25 километра и заема площ от 278 квадратни километра. Най-висок е Черни връх, който се извисява до 2290м. Средната надморска височина на планината е 1500 м.
Според една легенда, Витоша е угаснал вулкан. Много хора вярват, че на билото на планината преди много време се е намирал неговия кратер. От там е излизал черен дим, а по склоновете на планината се е стичала лава. След това вулканът се затворил и дейността му стихнала. Въпреки, че повърхностно всичко изглежда спокойно, под планината магмата продължава да клокочи и събира сили, за да изригне отново. Не се знае кога ще се случи това, но един ден Витоша ще изригне и ще залее цяла София. Някои сравняват Витоша с вулкана Везувий, който изпепелил Помпей. Слухът тръгва още през 30-те години на XX век, когато един журналист публикува статия и определя планината като вулкан. От тогава той се предава от уста на уста и впоследствие започва да се приема за истина.
Всъщност, според акад. проф. Страшимир Димитров, тази легенда не отговаря на истината и планината никога не е имала вулканичен произход. На мястото на Витоша е имало море преди 80 милиона години. На дъното му се е издигнала лава, но тя няма нищо общо с вулкан, защото тогава все още не е съществувала планината. Планинообразувателните процеси са започнали на по-късен етап. При тях, земната кора се нагъва и пропуква. Зараждането на планината е започнало именно от такава пукнатина. За кратко време под повърхността се е внедрила магма, но тя само я е надигнала и никога не е излизала отгоре. След това е изстинала. Планината расте много бързо и се издига с около 2-3 милиметра годишно. Това е причината, София да е сеизмично активен район.
Според друга легенда, Витоша е била ледник. Това не е доказано и учените все още не са сигурни дали е имало заледяване. Половината от тях са на мнение, че планината е имала ледена шапка, а другата половина смятат, че това не е така. Доказано е, че каменните реки не са с ледников произход и са се образували от изветрянето. Морените се появяват вследствие на ледник, но те са ръбести и надраскани, като се шлифоват от движещия се гледчер при стопяването на ледника.
Съществува и друга теория за каменните реки, според която те са поставени от извънземни и целта им е била да захранят София с вода. Изглежда безумно, но наистина има хора, които вярват в това.
Витоша е образувана през неогена и квартернера, след тектонско издигане на разседи и разломи. Някои от тези разседи все още са активни и по тях има минерални извори. Такива места са Железница, Панчарево, Княжево, Рударци. В южната част на планината има карстови извори, най-популярния от които е Живата вода. Намира се над Боснек в местността Врелото. Релефа на Витоша е много дълбок, заради сравнително младата възраст на планината. За да се описва по-лесно, тя е разделена на 4 части. Те са разделени с линии, които започват от Черни връх и продължават до подножието на планината. Билните части на Витоша попадат в пояса на периглациалния климат през кватернера. През този период са образувани каменните реки, които погрешно са наричани морени, защото много приличат на такива. Образувани са също каменни сипеи, свлачища и снежници. Какво всъщност представляват каменните реки? Това са струпвания на големи и заоблени скални блокове, които са се получили от изветрянето и течащата вода. Ръбовете им са загладени с времето и са придобили почти кръглата си форма.
Във Витоша има над 1500 вида висши растения, което на практика означава, че там са половината от растенията, срещани в България. Растителните видове са резултат, както на климатичните промени, така и на хората. Преди повече от 2000 години, около планината е било разположено селище, което силно е повлияло на растенията в нея. През XX век, след безконтролна сеч, дъбовите и буковите гори са пострадали значително. Те са обхващали ниските части на Витоша и подножието. За да се открият пасища, са обезлесени и най-високите части на планината. Повече от 50% от планината са заети от гори. 25% са пасища, а останалата част са скали, които няма как да бъдат залесени, заради релефните особености. В планината има малко едри бозайници, най-вече заради незаконния лов. Останали са много малко от тези животни, между които са: диво прасе, сърна, благороден елен, вълк и кафява мечка. Срещат се също: заек, лисица, сънливец, видра, белокорема белозъбка, водна земеровка и др. Дивата котка все още съществува, но е почти изчезнала и има много малко представители.
Преди време са правени опити да се внесат няколко чужди видове бозайници, но те са безуспешни и от тях не е останал нито един.
На територията на Витоша има 11 вида прилепи. Това е много голям брой за толкова малка територия. Всички те са защитени от закона, но заради туризма и превръщането на пещерите в туристически обекти, броя им постоянно намалява.
Във Витоша има 236 вида птици, 120 от които гнездят в планината. Сокерицата се среща най-често и е най-разпространена в смърчовите гори. Други представители на птиците са: кръсточовката, жълтоглавото кралче, боровия синигер и т.н. Сред редките видове са големия и малкия ястреб, пъстрия и червения кълвач. Наблюдават се още птици, като голям ястреб, белоопашат мишелов, керкенез, планинска бъбрица, балканска чучулига, сиво каменарче, пъстър скален дрозд, белогуш дрозд, червеноопашка, лещарка и др. Сред представителите на нощните птици са: горска ушата сова, горска улулица, пернатонога кукумявка и домашна кукумявка. Рядко се срещат и дневни грабливи птици като осояд, орел змияр, скален орел и малък креслив орел.
