Виртуално пътешествие

На виртуално пътешествие отивам,
но първо взимам карта и компас.
Понеже съм си малко поспалива,
за влака закъснявам аз с час.

На корабчето „Google” аз се качвам,
опъвам бързо белите платна,
и има то нелеката задача
с мене да обиколи света.

Денят е слънчев, синьо е небето,
над мен се носят чайки на ята,
делфинчета подскачат във морето.
Наблизо скоро виждам аз земя.

На хавайски бряг след малко се оказвам,
с момченце малко срещам се след миг,
на сянка сядам с него да приказвам,
то води ме във палмови гори.

А там сред най-високите дървета
във клоните деца се крият три
момиченце и още две момчета.
Кокоси те ми дават две торби.

Обхождам после Турция, Канада
и бродя из тропическа гора,
но изведнъж за моя изненада
потъва всичко вдън земя.

Приятелите чакат ме на двора,
аз още на компютъра стоя,
да – Интернет ни среща с много хора,
но по-весела е детската игра.