Вечната зима

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка“

На Земята веднъж климатът се променил рязко. Години наред зимата не свършвала дори и в най-топлите страни. Някои жители на Земята били доволни, а други не съвсем. Децата от една страна се радвали, а от друга не. Те през цялата година можели да се пързалят по снежните пързалки, да се целят със снежни топки и да играят всевъзможни игри със сняг. Пиели горещ шоколад и чай за да се стоплят. Не се радвали, защото било зима, а през зимата няма почти никакви ваканции и трябвало непрекъснато да пишат домашни и да учат. Но не всички деца не били доволни по тази причина. Някои по-ученолюбиви се радвали, че училището не свършва.

За разлика от децата, повечето възрастни недоволствали от вечната зима. На тях им се създавала много повече работа. Трябвало да чистят сняг. Другата причина да не харесват вечната зима е, че те трябвало да издържат без много придобивки. Например нямало как да отглеждат реколта. Хората, които живели на Екватора и в топлите страни недоволствали от тази странна промяна на времето. Вече нямали толкова валежи.

Те имали и бонуси от тази промяна на времето. Например вече нямали екваториална гора, покрита с лиани и някои опасни хищници си тръгнали и животът им станал по-безопасен. На хората, които живели в пустините им харесал новия климат, защото за тях този климат бил много благоприятен. За хората, които живеели в по-северните страни настъпили много проблеми. Белите мечки започнали да слизат на юг и това създавало голяма опасност.

И при животните настъпили големи промени. Повечето птици изчезнали, защото те ходели в топлите страни, но сега нямало къде да отидат. Най-яркият представител на малкото останали птици било врабчето. Рибите започнали също да изчезват. Животинският свят на земята станал много беден.

Хората се чудели защо зимата не свършва. Накрая след 555 години зимата свършила и всичко се върнало по старому.