Великанът Сънеядко

Имало едно време един голям великан. Той живеел на най-високия връх на една планина. Колкото бил огромен по размери, толкова и добродушен. От всички страни бил заобиколен от малки джуджета и деца. Малките създания го обичали, защото той се хранел със сънищата им. Колкото по-страшни били, толкова по-сит ставал. Обличал се с яркочервен костюм. На панталоните имал два гигантски джоба. Левият бил жълт, а в него стоял грамаден оранжев буркан. В него слагал по една черна слънчогледова семка за всеки изяден лош сън. Десният джоб – лилав, а съдът в него - розов. Там слагал по едно царевично зърно за всяко изконсумирано приятно съновидение. Когато бурканите се напълнели, слизал в подножието на планината и засаждал съдържанието им. От лявата страна се появявали жълти слънчогледи, а от дясната – царевични ниви. Посяването им отнемало един час от времето на Добродушко. През това време не изяждал страшните детски сънища.

Случило се, така че точно тогава царската дъщеря Цветинка сънувала кошмар. Тя живеела далече от планината. Уплашила се и не искала повече да спи и да се храни. Легнала на легло. Царят повикал всички известни лечители. Никой не предложил лек. Тогава се намесил дългобрадият съветник. Предложил на владетеля да заведе детето си при исполина. Упътил го да се ориентира по жълтеещите се слънчогледи, които са много повече от царевицата. Причината – Сънеядко изяждал в пъти повече лоши сънища от добрите.

На другия ден Цветинка заминала за планината. Намерила великана, който изял всичките ѝ сънувани и несънувани кошмари. Тя оздравяла и в знак на благодарност подарила на лечителя си още два огромни оранжеви буркана. Казала му да ги използва и никога да не спира да ги пълни. Оттогава великанът никога не си дава почивка. Джуджетата засаждат слънчогледите и царевицата, а той дарява всички деца с усмивки и щастие. С него те се чувстват защитени от страшните кошмари.

Участва в конкурса "Великански конкурс за талантливи писатели"