Великанът от пещерата

Край едно планинско селце живеели красива девойка с майка си, в малка, стара къщичка. Те били много бедни, но много добри хора. Помагали на бабите в селото и така си изкарвали прехраната. В планината над същото селце, живеел великан. Никой не го бил виждал, само били слушали за него. Страшен и лош го описвали старите хора, никой не искал да пуска детето си само в планината.

Веднъж бедната девойка почиствала дома на една куца бабичка, а тя й казала:
– Чувала ли си, миличка, за великана?
– Какъв великан? – учудило се момичето.
– Оня, страшния, дето живее в планината.
– Не съм чувала за него. – казало момичето.
– Страшен е и много грозен, а още повече е лош. Крие обаче голямо богатство в пещерата си.
Бабата била много лоша и искала момичето да пострада, затова казала това. Девойката пък искала да помогне на бедната си майка и се качила тайно в планината. Когато стигнала до мрачната пещера се уплашила.
– Има ли някой? – извикала тя.
– Тук съм, заповядай! Великанът запалил факла и я посрещнал.
– Как се радвам, че някой ми е дошъл на гости – казал той.
Запознали се, а девойката се хванала да почисти и подреди дома му. Той бил много разхвърлян. Великанът й дал за благодарност торба със жълтици и я помолил да идва по-често. Така те станали приятели и си помагали.

Участва в конкурса „ Великански конкурс за талантливи писатели“