Вълшебното полярно мече

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Един ден решихме да отидем на почивка, но за да достигнем избраното от нас място, трябваше да минем през Южния полюс. Когато навлязохме в него, колата ни се развали, но вече беше много късно, затова татко каза да опънем палатките си и да си легнем, а на сутринта той ще оправи колата и ще продължим пътуването си. Аз не можех да заспя понеже знаех, че на Южния полюс има бели мечки и пингвини, а те ми бяха любимите животни. Реших да изляза да се поразходя. Не знаех пътя, затова реших да не се отдалечавам.

След като повървях малко срещнах бяло мече. Много беше сладко затова отидох, вдигнах го и го занесох в палатката си. На сутринта, когато всички станаха им го показах. Те също много го харесаха, попитах татко дали може да го вземем в града, но той отговори, че белите мечки не са приспособени да живеят в градовете и че мога да си играя с мечето, докато той оправя колата. Съгласих се, след като малко си поиграхме, мечето проговори и каза че ако си играя с него поне до обяд, то ще се превърне в какъвто домашен любимец аз пожелая. Когато дойде обяд ме попита в кое животно да се превърне, а аз без много колебания казах куче-хъски. Още не бях доизрекла думите си и то се превърна в най-красивото куче на планетата. Попитах родителите си дали може да го задържа. Те малко се поколебаха, но после се съгласиха. Щом татко оправи колата и стигнахме избраното от нас място аз и кучето започнахме да си играем. Оттогава до ден-днешен сме неразделни. Аз много го обичам и не бих го заменила за нищо!

* * *

И не се чудете, че в приказката има бели мечки на Южния полюс, защото в приказките всичко е възможно.