Вълшебната нощ на Мими и Боби

Ще ви разкажа една история, която се случи в навечерието на една Коледа. Аз четях всяко получено писмо, но  джуджетата ми не смогваха с милионите искани подаръци. Някои деца искаха лаптопи други телефони, плеари, а трети здраве, щастие и късмет. Щом джуджетата изработеха повече от хиляда  подаръка аз обикалях света с моите  летящи  елени.  Кацахме на всяка къща и аз се промъквах през комина тихомълком и оставях желаните подаръци. Докато оставях подаръци в една къща две деца ме видяха и поискаха да дойдат с мен. Разбира се аз нямаше как да им откажа и ги заведох с мен в работилницата ми в Лапландия, но преди това оставихме писмо на родителите им, в което пишеше, че синът им и дъщеря им са тръгнали заедно с дядо Коледа и да не се безпокоят за тях.

По време на пътуването към работилницата се запознах с децата. Едното беше момиче то се казваше Михаела, а другото момче на име Борис. Мими беше на шест години, а Боби на седем. След като пристигнахме в Лапландия и влязохме в работилницата децата,  обезумяха при вида на многото красиви играчки и джуджетата, които с песен изработваха подаръците за всички малки палавници от цял свят.

След като Мими и Боби разгледаха всичко наоколо с голям интерес се включиха в изработването на останалите подаръци. Въпреки, че бяха изморени, късно вечерта те решиха да направят изненада и за родителите си. Когато приключиха помогнаха на джуджетата да наслагат подаръците във вълшебния ми чувал. След кратка почивка потеглихме с еленския впряг и шейната да ги оставим под елхите. Беше призори, когато оставих Мими и Боби в дома им, а аз потеглих отново към Северния полюс.

Участва в „Ако бях Дядо Коледа... – коледният конкурс на Az-deteto.bg“