приказки от деца

Начало | приказки от деца | Вълшебната Коледа на Сами

Вълшебната Коледа на Сами

Виктория Димитрова | 2016-12-27

Някъде по света в едно чудато село, живееше сираче. То не беше като другите деца, които си играеха със снега. Малкият Сами не обичаше зимата. Напротив, дори я мразеше. Ненавиждаше Коледа. Майка му постоянно се опитваше да го разведри, да го накара да се забавлява, но ставаше още по-лошо. Сами се заключваше в стаята си, гледаше през прозореца как снежинките танцуват, как се издигат нагоре. По бузката му потече сълза, която се търкулна по прозореца и замръзна. Сами погледна нагоре и видя светлина. Не каква да е светлина, по-ярка от слънцето, която слезе надолу и се превърна в човешка фигура, която се приближи и потупа момчето по рамото. Без дори да погледне кой е Сами извикал:
– Махни се! Искам да съм сам!
– Ти знаеш ли кой съм? – попитала непознатата фигура.
– Не! И не ме интересува!
– Казвам се Исус. Може да ме познаваш.
Чак тогава момчето погледнало и видяло, че пред него стои Божият син.
– Моето име е Сами. – казал той с треперещо гласче.
– Знам.
– Какво правиш тук?
– Дойдох, за да разбера защо вече не обичаш зимата.
– И ти ли ще ми натякваш, че трябва да се забавлявам.
– Не. Ще те отведа при миналите ти Коледи.
Бог хванал Сами за ръката и като по чудо всичко станало както преди три години. От печката хвърчели искри, на масата имало седем топли ястия. Исус и Сами гледали какво се случва. Изведнъж топлата камина изчезнала и се появили отвън в снега. Там Сами видял по-малкото си аз, което правело снежен човек с неотдавна починалия си баща. Сами не издържал, от очите му потекли сълзи, пуснал ръката на Исус и изтичал при баща си да го прегърне, ала мигом той изчезнал. Сами бил съкрушен и заровен в снега ридаел. Божият син ги пренесъл в топлата му стая, там, откъдето бяха тръгнали. Сами все още плачещ казал:
– Защо ме заведе там?
– За да разбера защо мразиш Коледа.
– С татко обичахме Коледа и излизахме в снега, докато мама приготвяше трапезата и се целехме със снежни топки или правехме снежен човек, но откакто го няма, свързвам Коледа с него и щом се сетя за зимата ми липсва все повече и повече.
– Виж – казал Божият син – това, че не го виждаш не значи, че не е с теб. Той те наблюдава и му е мъчно, че си тъжен на такъв хубав празник.
– Наистина ли? – попитал Сами с надежда.
– Бих ли те излъгал?!
– Благодаря ти. – казал Сами с лека усмивка. – Би ли му предал, че го обичам и, че много ми липсва?
– Няма нужда, той го знае. Знаеш ли? Майка ти също е много тъжна напоследък.
– Прав си, искам да я разведря, но не знам как.
– Не знаеш ли? Единственото нещо, което обича повече от всичко, сте ти и баща ти. Сготви вечеря и празнувайте Коледа както никога досега. Аз трябва да тръгвам.
– Довиждане! Благодаря за всичко.

И наистина малкият Сами сготвил седем ястия, запалил огън в камината, когато майка му се върнала толкова се зарадвала. Била перфектната Коледа. Сами разбрал истинския смисъл на Коледа.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град