Вълшебната Коледа на Бетина

"Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

За Бетина всичко това изглеждаше невъзможно. Все пак досега тя бе живяла в чисто бял свят с бели мишки, бели стени, бял под и така нататък. А ето, че тук имаше и други неизвестни за нея цветове: черно, розово, синьо, лилаво, зелено, кафяво, оранжево, червено  и много други. Изненадата на Бетина се усили: имаше грамадни предмети – маси, легла, столове, каквито имаше и в малката й схлупена къщурка, но много по-големи. И на всичко отгоре, тези предмети не бяха снежно бели. Те преливаха в различни багри. Сърцето на малкото мишленце започна да танцува. Уплахата на Бетина бе огромна, но заради голямото възхищение, което беше по-силно от страха, тя не й обръщаше внимание.  И ето, стана още по-интересно. Бавно, много бавно, пред очите на Бетина се появи едно зелено, с броня на гърба, странно същество. Това беше костенурката Кроки. С леко пискливия си глас Кроки си тананикаше една коледна песен:
Пада, пада звезден сняг,
а снежинките лудуват.
Весели дечица пак
с Дядо Коледа празнуват...

Костенурчето минаваше пред Бетина, но без да иска мишлето закачи рокличката си за корубата на Кроки. И хоп! Бетина вече се возеше към нещо ново. И ето! Мишлето влезе в друго измерение. Сега то се намираше в стаята на 6-годишната Мони.  Кроки беше нейния домашен любимец. Момиченцето много обичаще Кроки, но искаше и друг, съвсем нов приятел. Това тя мислеше да си поръча на Дядо Коледа. Но нямаше нужда. В този миг през вратата връхлетя желания от нея подарък. След Кроки се влачеше малкото бяло мишле Бетина. Но явно Мони не забеляза мишката, докато Кроки не побутна детето. Мони възбудено каза:
 – Кроки, какво си се донесъл, мило? Спри за малко. Не виждаш ли, че влачиш едно мишле?
Бетина изтръска рокличката си и благодари на детето.
– Съжалявам. – виновно каза Кроки.
– Няма нищо. – каза Бетина, а в същото време Мони погали Кроки, който стеснително се усмихваше.
След това Бетина разказа на Мони откъде идва и я замоли да й помогне да се върне в белия свят. Мони предложи на мишлето да остане, но на следващия ден беше Коледа, а на Коледа е най-важно да си със семейството си. Мони обеща, че ще направи всичко възможно да помогне. Бетина се зарадва толкова много, че започна да танцува. Но нямаше време за танци. Трябваше тя, заедно с Мони и Кроки да открият белия свят.

Започна се, но несполучливо. Къде ли не потърсиха. Търсиха навсякъде – под маси, легла, столове, даже и под килимите, но никъде го нямаше белия свят.
Преуморени тримата приятели седнаха на леглото на Мони. В същия момент се чу леко цвърчене. Това беше майката на Бетина. Причината за писъка бе, че костенурчето без да иска бе седнало върху опашката на възрастната мишка.  Но болката бе забравена, защото радостта надделя. Майката на Бетина запрегръща дъщеря си и сърдечно благодари на Мони и Кроки. Момичето и костенурчето, обаче, се натъжиха. Какво ли им имаше? Те обясниха на майката, че ще им е неприятно да са сами на Коледа. Тогава възрастната мишка предложи всички заедно да празнуват Коледа. Кроки подскочи от радост.
Речено-сторено.
На другата сутрин – сутринта на Коледа, Бетина, братята и сестрите й, майка й, Мони и Кроки се събраха край мъничката елха в детската стая. Но на елхата нямаше украса, а не може елха без украса. На Кроки му дойде идея. Всякакви бонбони, ябълки, дори и сирене бяха окачени на елхата. А може ли Коледа без коледни сладкиши. На този въпос Мони веднага измисли решение – майка й ще направи коледни сладки и ще стопли чай с мед, а за който обича – с мляко. Мони предложи с мляко, защото бе чела в една енциклопедия, че в Англия пият чай с мляко. Но това няма значение. Важно беше, че Мони, Кроки и всички от семейството на Бетина се събраха край красивата елха със сладка в едната ръка, а в другата с чай. Край тази елха нашите герои си разказваха истории и пяха коледни песни. Така те изживяха една вълшебна за тях Коледа.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".