Вълшебна морска Коледа

Седях на морския бряг. Мисли се блъскаха в главата ми. Погледнах към небето. То беше покрито с облаци. Луната надничаше иззад един. До нея проблясваше звездичка. Напомни ми за свещта, която мама палеше на Бъдни вечер. Уви, тази година, не можех да се насладя на празника. Вместо това седях там, на морския бряг, сам сама. Изведнъж сълзите сами се стекоха по лицето ми. Стана ми мъчно за дома, за мама. Усетих студ. Морският бриз играеше с вълните, но сега нищо нямаше значение.

Изведнъж се стоплих. Обърнах се. Коленичила, зад мен седеше мама. Беше ме прегърнала силно. Сложих глава в скута ѝ, успокоена от майчините милувки. Най-после сърцето ми се помири с разума. И оттогава вярвам в Коледа и в чудесата ѝ, вярвай и ти. Споделих ти тази история, а сега я запомни и я заключи дълбоко в сърцето си и всяка Коледа си я припомняй. Не спирай да Вярваш!

* * *

Хиляди снежинки заваляха. В тишината една прошепна на другарчето си своята съкровена мечта:
– Ех, как ми се ще да бъда дете, да имам пъргави крачета, с които да припкам по земята, да имам сръчни ръчички, за да правя снежни топки! – шепнеше тя.
Но в същия миг падна на земята, превръщайки се в капчица вода. Последните ѝ думи бяха:
– Сбогом, мечта!

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“