В царството "Зимна приказка"

Роди се някога, преди кой знае колко години, малко момиченце. Но не какво да е – царска наследница. Майка му – царицата, и баща му – царят, много се зарадваха и решиха да вдигнат пищно тържество. И както следва във всички приказки, поканиха феи орисници. Една го ориса на здраве, втора – на късмет, трета – на щастие. Само една още се чудеше. Накрая реши да го ориса на едно желание – да може да прави това, което най-много обича и му допада, независимо какво е то.

Всички щастливи гледаха как детето расте. Първата зима, която момиченцето изживя, беше обикновена – тя се търкаляше из снежните преспи, докато баща й загрижено тичаше да я стигне. Или падаше в дълбокия сняг и майка й притеснена я изравяше, за да не се задуши. Въпреки всичко това й стана любимото занимание. Всяка година чакаше с нетърпение да завали първия сняг. Снежните човеци й бяха станали нещо като най-добри приятели и почти целия ден прекарваше навън с тях, като им споделяше различни неща.

И така, колкото и да не му се ще, всяко дете пораства. Малката принцеса беше 17-годишна бъдеща царица вече. Поредната зима настъпи и момичето бързо излезе в снежното утро.

– Иска ми се да опитам снега! Де да можеше снежинките да падат в устата ми! – рече си принцесата, като изплези език нагоре. Изведнъж блясък разцепи мъглата и от нищото излезе крилато малко създание.

– Коя си ти и какво търсиш тук? – попита леко стреснато момичето.

–Не бой се! Аз съм твоята фея орисница. Ти няма как да помниш, но когато се роди, аз те орисах – да можеш да правиш това, което най-много обичаш, независимо какво е то.

– Супер! Ами аз искам.... снежинките да падат в устата ми! – развълнувано избърза принцесата.

– Не. Ти си вече на 17 години и искам сериозно да помислиш какво желаеш истински. А на коронацията ти след една година аз ще го изпълня.

– И защо да ти вярвам? – сети се момичето.

Тогава феята извади изпод рокличката си малка пръчица и изведнъж една снежинка се стопи на езика на бъдещата престолонаследница. После още една и докато се усети, езикът и се „заснежи“.

Мина една година, откакто момичето разбра за това, което ще се случи. Коронацията беше след седмица.

– Мила дъще, – обърна се царят към дъщеря си, – ти вече си голяма и можеш да взимаш разумни решения. Сама трябва да решиш какво ще искаш от феята. Може да си пожелаеш да владееш света или да стигнеш до Луната...

Но не. Тя беше решила какво иска – вечна зима. През изминалата година много беше мислила и наблюдавала. Правеха и впечатление коледно-новогодишните празници, радващи децата и снежния бой с топки, който радваше не само тях. Пък и трябваше да има нещо и за нея, а нейното любимо нещо беше снегът.

Речено – сторено. Точно когато баща й положи короната на нейната глава, тя стисна жезъла и извика:

– Искам вечна зима за този народ!

И малката фея, кацнала на коляното на момичето, размаха пръчицата и за миг навън захвърча пухкав сняг.

– Но, мила, ти какво печелиш от това? – загрижено попита майка й.

– Двете неща, които най-много обичам да правя – да играя в снега и да радвам хората.

И мина месец, минаха два – зимата продължи вечно. Децата радостно играеха в снежните преспи заедно с царицата, а възрастните пиеха какао на топло пред камината вкъщи.

По-късно кръстиха царството Зимна приказка, а царицата Лейди Лед.

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"