Училището в моето сърце

Всяка година по малко растем -
ставаме по- силни и добри
и  всеки  идващ ден
с крилете си напред лети.
Когато бях първи клас
си нямах приятели аз.
Но не след дълго се сприятелих
и по – приятни мигове открих.
Станахме  четвърти клас.
все по- задружни
бяхме тогаз.
Това ни е нужно! – казвам си аз.
То ще ни помага занапред,
с приятелството всичко е наред.
Петокласници сме вече,
нови учители, нови задачи,
дните стари са далече
и понякога си плача
за моята мила госпожа
и за прекрасната ни стая
със стара жълтичка врата –
беше приказно, зная.
Там се смяхме, там играхме,
там пишехме  диктовки всеки ден.
Там ноти учехме и пяхме
и там е малка част от мен.
Училището е чудесно,
весело и интересно.
И макар да има промени,
пак ще учим устремени!
Пак ще пеем и мечтаем
в новата ни стая.
И ще бъдем още по – добри -
пети ,,д’’ клас пътя си ще продължи.