Училището е най-хубавото нещо в живота на човека

Училище? Какво е това? Въпросът ми ви се струва глупав, дори досаден, но съм сигурна, че много от вас имат грешна представа за училището. Какъв щеше да е светът без училище? Не сте се замисляли? Е, нека сега да си го представим. Щеше да изглежда така:
Свят, в който хората само говорят. Говорят без паузи, не могат да пишат, не могат да четат. Когато отидат в магазина за дрехи или за храна, няма да знаят колко пари трябва да дадат и ще ги излъжат. Няма да разбират нито от числа, нито от букви. Няма да знаят как да сформират своите изречения, няма да могат да изразяват мислите си. Повечето тийнейджъри (включително и аз) се интересуват от Facebook, прекарват повечето си време там. Не се ли замислят, ако нямаше училище нямаше да могат да четат информацията във Facebook, нямаше да могат да качват снимки, дори нямаше да могат да говорят по телефона със своите близки хора, защото нямаше да знаят какво пише в указателя. Мога да продължа да изреждам още безброй варианти на света без образование, но ще спра дотук.

Никой не иска в живота му да има трудности и препятствия, но това е неизбежно. В училище всеки е срещал проблеми, изпитвал е притеснение, срещал е трудности. Но повечето хора не разбират, че училището ни помага. С всеки изпит притеснението в нас намалява. С всеки проблем в училище на който сами търсим решение, ни прави по-силни. Училището ни учи не само да пишем и четем, то ни подготвя за живота. В училище имаме малки проблеми, като спор с приятелка или лоша оценка. Повечето ученици приемат училището като задължение, едва ли не като затвор, а не е така. Не се замислят за хубавите моменти, за приятелствата, които са развили, защото ако не ходеха на училище, щяха да седят пред компютрите, щяха да се влияят от тях, нямаше да имат свои приятели и в един момент, когато им омръзне щяха да осъзнаят, че всъщност са самотни. Училището е най-хубавото нещо в живота на човека. Замислете се за моментите, в които сте се забавлявали, за училищните пиеси, за разговарянето с приятелите, за пеенето в час по музика, за рисуването, за моментите в които сте се чувствали умни и силни, за моментите в които сте се гордеели със себе си. Когато в час по история научавате за своите спасители за хората, които са се жертвали в името на вашата родина.

За мен училището не е затвор, за мен е втори дом. В него човек открива себе си, разбира кой е и какво може. Ние не можем да се изправим пред препятствията на живота без училището. Аз го обичам. Обичам го, защото в него съм изпитвала както и срам, така и гордост, обичам го, защото без него нямаше да съм това, което съм сега. Обичайте го и вие, осъзнайте грешните си представи, преди да е станало прекалено късно. Защото ако не искате и не вярвате в себе си нищо няма да се получи, а ако има желание има и начин. Дайте всичко от себе си и покажете на какво сте способни…