приказки вълшебни

Начало | приказки вълшебни | Ученикът на вълшебника

Ученикът на вълшебника

Владимир Келер | 2016-02-28

Ученикът на вълшебника

Живял някога един учен човек – Агрипа Нетесхаймски. Днес малцина си спомнят за него, но преди няколко века Агрипа бил много известен. Той се занимавал с алхимия и вълшебства и пишел още морални и философски произведения.

За Агрипа се разказват всякакви истории. На една от тях било съдено години вече да дава храна на приказници и музиканти.

Разправят, че когато Агрипа се намирал в белгийския град Лувен, един от неговите любознателни ученици се промъкнал в кабинета на учителя си, където било строго забранено да се влиза. Ученикът искал да провери знанията си, да извика дух и да поговори с него, както правел Агрипа.

Като използвал книгата с магическите заклинания, юношата призовал духа и той се явил.

– Какво ти трябва? – изревал страшният дух. – Казвай бързо, че ръцете ме сърбят!

– Аз... на мен... – запелтечил изплашеният ученик. Той се изплашил от вида на чудовището, а заклинание за да го прогони, не знаел.

Вбесеният дух се нахвърлил върху юношата и го удушил.

Точно в този момент влязъл Агрипа.

– Какво си направил?! – завикал той на страшилището. – Мен ще ме обвинят в убийство и ще ме осъдят!

Духът гледал тъпо своя повелител и мълчал.

Алхимикът нервно ходел из кабинета и не знаел какво да прави: нямал власт да съживява.

Най-после измислил.

– Веднага влизай в неговото тяло – посочил той ученика – и върви на улицата.

Духът покорно се подчинил и скоро юношата се надигнал и излязъл от кабинета.

Но той, разбира се, не бил възкръснал. Духът се поразходил с тялото на ученика из едно многолюдно място, а после го напуснал.

Пред очите на всички юношата се строполил без дъх.

Никой в нищо не можел да обвини Агрипа: многобройните свидетели потвърдили, че ученикът е починал скоропостижно.

Как се е изменила после приказката? И защо?

Симпатиите на хората били на страната на Агрипа, а хлапака-ученик всички осъждали. Но времето течало и постепенно в сърцата им се прокраднала жалост.

– Не, все пак такова наказание е твърде жестоко. Само заради любопитството да си изпатиш! – говорели хората.

Постепенно изменили приказката. Започнали да я разказват другояче.

– Какво искаш? – забоботил страшният дух, като се появил пред изплашения юноша. – Казвай бързо, че нямам време.

– На мен... водица... искам – едва проронил нещастният. В объркаността си нищо друго не могъл да измисли.

– Вода ли? Ей сега! – прогърмял духът.

Грабнал той ведрата и затичал към реката. Дотичал обратно и ги изсипал в бъчвата на вълшебника. И пак затичал с ведрата, и трети, и четвърти път...

Бъчвата се напълнила догоре, а духът все носел и носел вода.

И ето че целият кабинет, цялата къща на алхимика се напълнили с вода. А духът не спирал. Потоци вода потекли през прозорците и вратите, по улицата. Съседите се хвърлили да спасяват покъщнината си, като мислели, че идва потопът. А нещастният ученик не знаел как да спре бедствието.

За щастие, вълшебникът се върнал. Прогонил духа, наказал ученика, оправил някак си бъркотията.

Приказката била променена. Само поуката ѝ останала предишната. Хората от всички времена неуморно поучават младите: „Не умееш ли да вършиш нещо – не се захващай!“



Коментари
2 коментара

Лия Янева, 11 г.,

Публикувано на 12.03.2016

Тази приказка е много интересна. Но от моя страна тази приказка е с много сложни думи за четене. Ако малко дете иска да я прочете няма да може да разбере и думичка. Това е моя коментар

криси григорова, 9 и п г.,

Публикувано на 18.10.2016

много е интересно

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град