„Това съм си аз“ – историята на Мари

Здравейте, аз съм Мари. Аз съм тролче, но честно казано никога не съм била част от тролското семейство. Различна съм – имам собствен стил, не съм общителна и си нямам никого. Крия бухналата си коса с шапка, не нося рокли, а джинси и тениска с два размера по-голяма от моя. Срамежливостта ми играеше лоша шега и всички мислеха, че съм лоша и не искам да бъда приятелка с никого от тях. До въпросния момент...
Един ден, както си стоях на един камък зад хълма и си дъвчех косата, нещо се удари в гърба ми. Обърнах се и видях една малка гумена топка. Иззад хълма се зададе Клон, а аз взех топката, за да му я подам.
– М-м-моля те, не ме удряй! Аз не исках да те ударя, честна дума! Само си играехме... Дори не знаех че си тук.
– Но... аз няма да те удрям. – вежливо го прекъснах аз.
– Ама как... нали ти си гневната Мари? – плахо промълви той.
Очите ми се наляха със сълзи.
– Гневна ли? Аз?– прохлипах аз.
– Говори се, че ти си много гневна. Гневиш се бързо и лесно, и за да криеш гнева си не общуваш с никого. Нали? – несигурно попита Клон, като се отдръпна.
– Това никак не е вярно! – проплаках аз
– Хей, не плачи. Така де, не изглеждаш толкова лоша. Сега като те опознах... Но защо не общуваш с нас? Не ни ли харесваш?
Тук е моментът, в който Клон разбра това, което вие разбрахте в началото на разказа.
– Знаеш ли какво – подхвана той, – аз ще ти бъда приятел. А щом си моя приятелка, ще станеш приятелка и с моите приятели!
– Наистина ли? – плахо избърсах сълзи.
– Да, какво чакаш, да вървим! – подкани ме Клон и ме заведе при другите тролчета.
Може би се досещате, че вече не съм безличната, самотна Мари, както в началото на моя разказ. Открих магията на приятелството, но останах същата. Огромната ми бухнала коса още е скрита под любимата ми шапка, още съм с голямата тениска и все още настъпвам крайчетата на джинсите си, докато ходя. Това съм си аз.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“