Това е истинското вълшебство на книгите

Преди много, много време, когато четох една страхотна книга, пълна с вълшебства и приключения, зад мен се появи мистериозна врата. Тя беше каменна и върху нея бяха издълбани малки човечета със супер дълга и щръкнала коса. Като се доближих, тя се отвори и реших да вляза. Още щом влязох, вратата бързо се затвори. Малко се уплаших, но продължих напред.

След известно време стигнах до един изгаснал вулкан от който се чуваха песни и танци. Отново пред мен се появи мистериозна врата. Тя не ме пускаше да вляза, но ми каза, че ако отговоря на няколко загадки ще ме пусне. Първата загадка беше следната:
– Колко врати виждаш?
– Виждам точно пет врати.
– Не, не е вярно. Опитай пак, но да знаеш, имаш само три шанса.
– Аааа, сега се сетих, виждам точно шест.
– Поздравления! Сега предстои вторият и последен въпрос. На коя планета живеем?
– Земята!!!
– Вярно! Но сега те очаква съвсем различно и пълно с изненади място.
Такъв беше разговорът помежду ни. Изведнъж, когато влязох, се появи магьосник с вълшебна пръчка. Той ме направи да изглеждам като онези малки, щури човечета издълбани на мистериозните врати. Бях толкова малка, цветна, имах най-дългата и щръкнала синя коса с малка сладка панделка. Също бях облечена с розова рокличка. Магьосникът за миг изчезна и пред мен бяха застанали хиляди малки човечета, които сигурно се казваха тролчета. Защото ми викаха:
– Вижте какво тролче!
– Не сме го виждали досега.
Взеха ме на ръце и приключението ставаше все по-интересно и по-интересно.
Заведоха ме в една вълшебна гора, пълна с малки къщички, които приличаха на гъбки и езерце, в което плуваха златни рибки. Сприятелих се с три много забавни тролчета, които се казваха Поли, Кики и Мърфи. Те бяха братя и сестри. Поли и Кики бяха преживели лек инцидент. Косите им бяха се сплели една в друга и им беше нужно време, за да се разделят. Те ходеха заедно навсякъде, спяха на едно малко легло и други. Мърфи беше доста екстремен. Имаше си собствена къща на дърво в градината. Бързо се ядосваше, но беше много забавен. През деня те ми показваха своите забележителности. Играхме на криеница, ластик, скачахме на въже, слушахме музика и много други. След време имаше концерт на принцеса Сладкодъвка. Тя беше много интелигентна. Пазеше града си от всякакви неприятности, дори ми разказаха, че един път спасила всички от огромно чудовище. След като концертът свърши аз бързо дотичах, за да си взема автограф. Тя ми се подписа на ръката и се прибрах ме. Бяхме много изморени, но трябваше да хапнем от прясната риба приготвена от чичо Хърк (бащата на Поли, Кики и Мърфи) и традиционния боровинков пай на леля Ягодка (майката на Поли, Кики и Мърфи). Хапнахме си чудесно и легнахме.
През нощта Поли и Кики сами се бутаха, едната падаше на земята, другата след нея... На сутринта като се събудих, осъзнах че това всичкото е било сън, но като погледнах ръката си, автографът си беше все още там. И заради това всеки път, когато четеш книга се потопи истински в нея. Тогава и ти ще можеш да се срещнеш с някои твои любими герои, както аз. А знаете ли какво стана с тролчетата? Сега ще ви кажа. Те са много добре, Поли и Кики вече се отделиха една от друга. Принцеса Сладкодъвка направи турне. А най-хубавото е, че Поли, Кики и Мърфи си имат още две братчета и сестри. Само да знаете колко са сладки, а аз не спирам да ги посещавам!

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“