приказки от деца

Начало | приказки от деца | Торбалан и Роро

Торбалан и Роро

Борис Светозаров | 2010-09-16

Торбалан беше някой, когото никой не познаваше. Беше старец с бяла брада, който всеки ден минаваше покрай детската площадка, а понякога сядаше на една от пейките и просто стоеше.
Старецът винаги носеше със себе си една голяма торба. За това всички го наричаха Торбалан.
Беше чудно какво е толкова важно, че да го носиш винаги със себе си и защо му е на това нещо толкова голяма торба.  Децата на площадката бяха много любопитни да разберат, но родителите им винаги казваха, че не е възпитано непознати да се питат за такива неща. А когато някое дете правеше пакости, винаги му се караха и  казваха:
— Не прави така, защото Торбалан ще те пъхне в торбата и ще те отведе със себе си.

Роро беше малко момче с рижа коса и лице, обсипано с лунички. Роро винаги измисляше лудории и никога не скучаеше.
Този ден Роро играеше на топка с приятелите си.  Торбалан ги гледаше и се усмихваше сякаш си спомняше нещо много хубаво. Голямата торба беше както винаги до него на пейката.
В един миг топката полетя и се стовари точно върху голямата торба и остана там. Децата се спогледаха уплашено и не знаеха какво да направят.  Само Роро се престраши да отиде при стареца.
— Извинете ни, чичко Торбалан, ние не искахме....
Тогава децата видяха за пръв път Торбалан да се усмихва. Очите му станаха добри.
— Торбалан ли? Не, дечица, аз съм просто дядо Ангел.  Живея сам в блока отсреща. Идвам при вас, защото моето внуче живее много далече от тук. Аз съм дърводелец и правя фигури от дърво . Елате, имам нещо за вас.
Торбалан подаде топката на  Роро, след това разтвори огромната торба. Бръкна и когато извади ръката си очите на децата засияха. От торбата изскочиха малки причудливи фигурки на дървени войничета, конници и рицари.  Дядо Ангел им ги подаде и се усмихна.
— За вас са. Радвам се, че днес открих не един, а няколко нови приятели. 
Децата бяха щастливи. Торбалан не беше вече Торбалан, а просто дядо Ангел. Не беше лош и странен. Беше просто самотен старец, който подари на децата радост, а те на него своето приятелство. 



Коментари
11 коментара

dragongirl , 12 и г.,

Публикувано на 21.09.2010

Много интересна приказка! Аз съм вече на 12 и половина, но МНОГО обичам приказките! Това е една страхотна приказка! Поздравления!

Мартин Игнатов, 12 г.,

Публикувано на 22.09.2010

Драгонгърл няма нищо лошо да си на 12 и половина и да харесваш приказките...това означава, че детето в теб ще живее винаги, докато при някой бързо това дете изчезва...

Велина Петрова , ,

Публикувано на 24.09.2010

Това е една уникална приказка , изпълнена с чувства !!! Браво на автора , пожелавам му да продължава все така !!! :)

мариа луиза Димитрова, 9 г.,

Публикувано на 27.09.2010

много е хубава браво на теб

Берфу Мустафа, 11 г.,

Публикувано на 18.10.2010

Много е хубаво браво на автора.

Jeni , 9 г.,

Публикувано на 26.10.2010

Тази приказка е чудесна! Браво Борис!

Катерина Василева, 9 г.,

Публикувано на 15.11.2010

Приказката е наистина уникална! Много ми хареса! Браво!

Светослав Стойчев, 11 г.,

Публикувано на 26.11.2010

до редакцията:как да напиша приказка чакам отговора скоро

От редакцията: Изпращаш я на mirela@az-media.biz

Галя , 10 г.,

Публикувано на 06.12.2010

Страхотноооооооо!!!!!!! Браво!!!!

Zoomer , ,

Публикувано на 23.11.2012

Изпратих най новата приказка за Хитър Петър напи6ете 4е е ка4ено от Виктор Велков благодаря Ви!

Виктор , ,

Публикувано на 25.11.2012

Може ли да сложите тази приказка: Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама лъжци, които се мислели за много умни, почнали да се подмилкват около него. Те донесли вино, храна и една печена гъска. Двамата лъжци предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец разказал съня си: - Сънувах, че съм се изкачил на седмото небе. Като погледнах надолу, свят ми се зави. - А аз сънувах, че земята се разцепя и паднах в пъкъла - казал вторият. Хитър Петър им рекъл: - Като ви видях, че сте отишли толкова далече, помислих, че няма да се върнете скоро и изядох гъската, за да не се вмирише.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град