България

Начало | България | Стара планина – най-голямата в България

Стара планина – най-голямата в България

Аз детето | 2015-01-12

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия. Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и в историята ґ, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух. С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.
Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.
Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски. Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на кана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.
В Балкана се състои и друго велико сражение - битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.

Стара планина е климатична граница между умереноконтиненталния климат на Северна България и по-мекия, повлиян от Беломорието, климат на Южна България. Възпрепятства проникването на юг на северните ветрове, които, особено през зимата, са доста неприятни. Често обаче се образуват т.нар. падащи ветрове (бора, луд вятър), които, промъквайки се от север през билните превали, се спускат в Задбалканските котловини с голяма скорост, достигаща до 30 м в сек. Много характерни са тези ветрове за Сливенско. Стара планина е най-ветровитата и мъглива планина у нас. Снежната покривка е доста неравномерна както по територия, така и по времетраене. Много повече и по-дълго сняг се задържа по северните склонове на планината, докато на южните почти винаги остава само на отделни места. Поради бурните ветрове по билните части се образуват големи козирки и понякога се свличат лавини.
За западна граница на планината се приема проходът Връшка чука, а на север Балканът се ограничава от Дунавската хълмиста равнина. В някои случаи към Стара планина се включва т. нар. Предбалкан, в други – само главната планинска верига, но това разделение е трудно да се направи. На юг планината се спуска стръмно и границите и са ясно очертани.

Най-голямата българска планина се подразделя на три дяла - Западна, Средна (Централна) и Източна Стара планина. Всяка от тях, от своя страна, се дели на поддялове, които носят имена обикновено на близки селища.
Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски(Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190 км. Най-висок връх е Миджур (2168 м)
Средна Стара планина се намира между Ботевградски (Арабаконашки) проход и прохода Вратник. Има дължина 207 км. В този дял се намира и най-високият връх в планината е връх Ботев (2376 м). В него са разположени Етрополска планина, Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Релефът е силно разчленен.
Източна Стара планина е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море) и има дължина 155 км. Най-висок връх е Българка (1181 м). Балканът потъва в морето при най-красивия плаж по нашето крайбрежие Иракли.

Подобно на всичко друго Стара планина впечатлява много и със своя богат животински и растителен свят. По по-ниските части на планината реобладават широколистните видове, предимно дъб и габър, над които е поясът на буковите гори. На много места именно букът формира горната граница на гората. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави смърчови гори, на места смесени с ела (Берковска и Калоферска планина). Срещат се още ограничени площи на гори от бяла мура (Тетевенско) и черен бор. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния обикновен кестен. В Централна Стара планина по карстови терени се среща еделвайсът (района на Козята стена и вр. Мазалат).
Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог, къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.
В Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот, Троянски манастир и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.