Спасяването на Хелоуин

Една мрачна октомврийска вечер Крис гледаше към сградата на театъра от прозореца на стаята си. Той видя как една странна фигура се промъква към служебния вход на театъра и след малко излезе с кашон в ръце, изчезвайки бързо в мрака.

На следващата сутрин Крис разбра, че от театъра са били откраднати костюмите, нужни за поредицата представления по случай Хелоуин и това може да ги провали. Когато съобщаваха за кражбата, показаха и снимка на изчезналите костюми. Крис си мислеше, че задължително трябва да открият тези костюми, защото изработката им би била много трудна и бавна и не могат да се направят отново преди представлението. Според собственика на театъра най-ценни от изчезналите костюми били този на Дракула заради черно-лилавата мантия от италианско кадифе и капките кръв по маската за лицето, които били като капсулки и се помръдвали леко при всяко движение на актьора, този на върколака заради безценната меча кожа със запазена глава с остри зъби и кървави очи и костюмите на двете летящи вещици заради сложния механизъм на метлите, който им позволявал да летят с помощта на специални въжета.

Крис каза на родителите си, че трябва да отидат в полицията, защото предишната вечер е видял един силует да измъква нещо от театъра. Затова предполагаше, че именно това е крадецът. Родителите му го заведоха в полицията и той се опита да обясни какво е видял, но никой не му повярва. Крис беше дошъл доста обнадежден, че ще може да помогне, но сега, тъжен и разочарован, вървеше по тротоара със своето куче Принц.

Крис погледна със сълзи в очи към театъра, мислейки си за провалената пиеса, на която щеше да ходи с родителите си. Щеше да има дори летящи вещици, които, той знаеше със сигурност, се спускаха с въжета от покрива на театъра. А сега щеше да пропусне това изживяване!

Изведнъж Крис усети, че каишката се изплъзва от ръката му и като се обърна, видя как Принц изчезва в края на улицата. Това го натъжи още повече. Сега трябваше да търси не само костюмите, а и приятеля си Принц. Той се върна в полицията и съобщи за избягалото куче. Понеже не носеше снимка у себе си, се наложи да опише подробно кучето на полицейския художник: „Дървесно-кафяв мъжки питбул, с жълти очи, с кожена каишка с името и адреса.“ Много се надяваше някой да намери кучето и да го върне вкъщи.

След няколко дни Крис беше излязъл да кара колело с приятели и понеже се състезаваха, не усетиха как са излезли от града. Внезапно пред тях се разкри страшна гледка: огромна къща като във филм на ужасите – с кули и фигури на входа. Децата се сепнаха при вида на Принц, който се подаваше от един прозорец и лаеше настойчиво. Крис веднага се обади на родителите си да дойдат. Всички заедно се опитваха да подмамят Принц да излезе, но той сякаш беше закован за прозореца. Явно нещо го задържаше в къщата. Крис се покатери по стената и на един стол в стаята видя част от кожа, която много напомняше на костюма на върколака, който показаха по телевизията. Значи Принц беше открил изчезналите костюми! Крис бързо се спусна обратно и помоли да се обадят в полицията. Когато полицаите пристигнаха, те нахлуха в къщата и намериха цяла колекция от костюми за Хелоуин – много повече от изчезналите! Очевидно това не беше обикновен крадец, а истински колекционер!

Но изведнъж се чу пронизителен вой, всички бързо се отправиха по посока на звука. След това се чуха изстрели. Когато димът от изстрелите се разсея, Крис видя как полицията извежда крадеца, а Принц пълзеше уплашен към вратата. Крис прегърна своето куче и го отведе вкъщи.
След няколко дни на най-грандиозното представление за Хелоуин в театъра имаше един странен посетител. Заедно с Крис и семейството му на първия ред седеше и Принц, специално поканен от актьорите, защото той беше спасил Хелоуин.

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“