История

Начало | История | Що за наука е антропологията?

Що за наука е антропологията?

Аз детето | 2014-03-28

Що за наука е антропологията?

Много често, когато се говори за различни исторически местности и сгради се говори как антрополозите предлагат нещо или пък са го разкрили. Дори самите ние често сме споменавали тази дума. Но какво всъщност представлява тази наука и какво правят хората, които се занимават с нея, знаете ли? Не? Не се притеснявайте сега ще обясним. Най-общо казано антропологията е наука, която се занимава с произхода и развитието на различните човешки общества и култури. Културата, по научно казано, е поведението на хора, включително и техните майчини езици, различни вярвания, социални структури, институции и материалните блага, които хората използват. Всички тези неща се изучават от учените наречени антрополози, както на сегашните общества, така и на тези, които наречени исторически. По този начин те изследват и описват как различните народи в нашия свят са живеели или живеят сега. Главната цел на тези хора на пръв поглед може и да ви изглежда скучна, защото е да проучват и предоставят ясна и достоверна информация за това как живеят различните групи от хора, но самите антрополози твърдят, че потопиш ли се веднъж в това откриваш доста интересни неща. Уж сме еднакви казват те, а всъщност, сме толкова различни – вярванията ни, нещата, които правим, езиците на които общуваме, обичайте ни, повярвайте – това е много интересно. Всичко това те разбират чрез наблюденията и описването на предметите, които срещат при различните общости. Този процес е известен и като етнография.

Антропологията всъщност е доста голяма и разнообразна наука, затова има четири основни подтеми. Сигурно сте чували за културна или социална антропология, езикова, физическа и най-интересната част – археология. Макар, че тези са го наречем поднауки, често се припокриват в изследванията си, са разделени именно така, защото използват много различни методи и техники за изследване.

Културната антропология, или още социална антропология, наричани различно в Европа, Северна Америка и Австралия, но всъщност отнасящи се до една и съща научна дисциплина, разглежда общностите структури (семейство, йерархия, институции (религии), начините на поведение (ритуали, табута) и светогледите на различните култури и общности. Най-известната антроположка в тази област Елизабет Фисман документира, например, редките и почни изгубени традиции на Република Палау, традиционните песни на една малка група хора, родени на остров, който дори няма име и много други подобни неща. Културните антрополози, които анализират и сравняват различните култури са известни като етнолози. Етнолозите наблюдават как всяко общество се развива по свои специфичен начин различен начин и тълкуват защо съществуват тези различия.  

В езиковата антропология, известна и като езикова се занимават основно с въпроси от типа на: ролята на езика в човешкия живот, произхода на езика, начините, по които се изменят езиците. Тази наука е интердисциплинарна. Служи си много с езикознанието, но за разлика от лингвистите в други области, антрополозите-лингвисти се занимават не само с езика сам по себе си, а с отношенията между езика, човека и приложението му в различните социални групи. Това се прави, за да се разбере как хората използват езика за социални и културни цели, езиковите антрополози тясно документират това, което хората казват. Тази документация се попълва чрез различни методи – наблюдение, аудио-визуален запис и интервюта с участниците в наблюдението.
В тази област най-известна е Лера Бородски, която в продължение на пет години е проучвала формите на комуникация между коренното население на Австралия – аборигените. Лера установила, че всички ежедневни дейности на това племе и разговори са съврзани с посоките на света. Например, когато някой член на племето попита друг: "Къде отиваш?", отговорът може да бъде: "На дълъг път на юг-югозапад". Или пък човек може да предупредя за опасност по следния начин: "Има една змия близо до северозападния ми крак." Този език може и да ви звучи смешно, но  позволява на племето по-успешно да се локализира и да навигира движението си с изключителна прецизност. Лошото тук е, че този език прави комуникацията почти невъзможно за тези, които нямат добро познание за посоките на света.
Езикови антрополози могат да документират местни езици, които са застрашени от изчезване.

Физическа антропология или още медицинска или биологична антропология, изследва разнообразни въпроси за произхода на човека, еволюционната му история, разселения и продължаващото видоизменение сред общностите в света. Често биват изучавани вкаменени останки и праисторически следи, за да се изгради картина на адаптацията на човека. Обект на интерес е приспособяването на човека към определена природна среда, а също и неговата диета и ефектите ѝ върху човешкото тяло. Така например се теоретизира, че азиатски етноси може би имат свити очи, защото в много продължителен период са живели в пустинни области, като се смята, че промяната в техните очи е свързана с тези условия на живот.
Джейн Гудал, известен физически антрополог, е изучавал дивите шимпанзета в Танзания повече от 40 години. За това дълго време, Гудал откри редица прилики между хората и шимпанзетата. Едно от най-забележителните открития на Гудал е, че шимпанзетата използват пръчки като инструменти и въпреки че, те обаче не създават каменни сечива, изключително много приличат на праисторическите хора с тази си дейност. Инструменталните блага се считат за ключов момент в човешката еволюция.

Археологията като че ли е най-интересната част от тази наука. Археологията е наука за човешкото миналото, използвайки материални останки. Тези останки могат да бъдат всякакви предмети, които хората създават. Археолозите разкриват и проучват внимателно тези обекти, за да тълкува опита и дейностите на хора и цивилизации в цялата история. Археолозите често фокусират работата си върху определен период от историята. Те изучават праисторически култури, които са съществували преди изобретяването на писмеността. Тези изследвания са важни, защото реконструкцията на начина на живот в праисторическата култура може да бъде направено само чрез тълкуване на артефакти, които предците ни са оставили след себе си. Например, скелетни останки, изображения, скелети на динозаври и много други. Работата на археолозите е да възстановят тези археологически обекти и да ги изучат.
Други археолози могат да се фокусират проучванията си върху специфична култура или аспект на културния живот. Констанса Кеурти работи като археолог в на места с  висока надморска височина. Тя е отдала живота си за издирването и описването на артефакти и характеристики от империята на инките. Тя работи по върховете на Андите – свещената за инките планинска верига. Заедно с археологически доказателства , Кеутри анализира историческите източници и традиционни вярвания на този народ.

Снимка: sxc.hu
 



Коментари
2 коментара

Анна Топчиева, 13 г.,

Публикувано на 13.07.2017

Бих искала да разбера дали мога да науча от кой антропологичен тип съм аз ?

Кристомира Ваклинска, 13 г.,

Публикувано на 15.09.2017

Здравейте,след време искам да се занимавам с антропология.Искам да знам къде в България мога да уча и какви са приемнтите изпити.Като по точно ме интересува съдебната антропология.Благодаря предварителни

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град