Щастлив край на една тъжна приказка

Както си седяло бедното момиче, полуумряло от студ, дошъл един висок мъж с голямо черно бомбе. Той държал в ръката си: малки черни ботуши, дълго зимно яке, малка, но красива шапка. Той се приближил достатъчно близо до момичето и казал:
– Всичко това е за теб, защото те наблюдавам от известно време и знам, че имаш нужда от тях.
Момиченцето се загледало и се замислило това истина ли е или лъжа? Толкова му било студено и било почти замръзнало, че даже не се е и замислило да не приеме подаръците. Добрият господин отвел момиченцето в своята богата къща. Когато се събудила и свестила, малката кибритопродавачка много се зарадвала и не искала всичко това да свършва. Дошъл добрият господин и ѝ казал:
– От днес нататък, това е твой дом, стига да поискаш! Аз съм един самотник, който си няма никого и ще се радвам много, ако останеш да живееш тук. Наблюдавам те отдавна и все исках да те заговоря, но чак сега събрах смелост. – казал богатият мъж.
Малкото и нещастно момиче отвърнало:
– Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога! Ти ми спаси живота, добри господине, вечно ще съм ти благодарна за това!

Малката кибритопродавачка заживяла с добрия човек и никога повече не ѝ се наложило да продава кибрит в студените зимни нощи.

Отговор на въпроса: „Защо избрах да променя края точно на това произведение?“.
Аз избрах да променя края точно на това произведение, защото е най-тъжното от другите произведения. Най-добре познавам тази приказка. Много е жестоко как това малко и бедно сираче умира от студ и глад без да има вина за това. Винаги съм искал да променя края точно на тази приказка. От приказките на Ханс Кристиан Андерсен тази ми е любима. Радвам се, че измислих щастлив край!

Участва в конкурса на „Забавното четене“