Септември

Далечните отблясъци на слънцето
трептят във пъстрото небе,
прокрадват се през облаците и - застиващи,
очакват мрака да умре.

Отнякъде се чува ромоленето
на някой от онези дъждове,
които тъй разтапят времето
и тъй не ти се иска пак да спират...

Дърветата, зелените листа,
които лятото остави ни за спомен,
превзе ги безпощадно есента
и потопи ги във двореца си огромен.

А жълтите ѝ багри днес
превърнати са в шарена завеса.
И чудя се - дали нощес
от тук минавала е златната принцеса.