Сбъднатото желание на Бетина

Тук имаш право да си пожелаеш едно каквото и да е желание и аз ще ти го изпълня. Но внимавай какво ще си пожелаеш. Бетина знаеше точно какво ще си пожелаеше и тя самоуверено отвърна:
– Искам да порасна.
– Ти си все още мъничка. Не бива да пропиляваш детството си. После ще съжаляваш. Сигурна ли си, че искаш точно това?
– Да. Сигурна съм! – отговори мишленцето.
И за миг тя се превърна в зряло, младо мишле. Бетина се зарадва и заподскача. Тя се прибра в дупката, където преди живееше с родителите си, а сега трябваше да живее сама.
След малко на вратата се почука. Беше шефа на Бетина (тъй като вече беше голяма тя ходеше на работа, макар да не знаеше за това). Тя отвори вратата, а той се развика:
– Бетинаааааааа! Защо не си на работа, а си почиваш в къщи?
– Какво? На работа ли? Та аз не ходя на работа!
– Не ходиш ама друг път. Нали от 1 година работиш като сервитьорка при мен!
На Бетина чак сега и хрумна, че след като е голяма, естествено, че ще трябва да работи.
– Да , веднага идвам. – каза Бетина, като си взе палтото и тръгна след ядосания шеф.

Тя работи цял ден без дори да седне за минутка, в много неудобни дрехи и обувки на токчета, каквито не бе носила до този момент. В края на деня беше капнала от умора. Тъй като нямаше кола и не знаеше къде се намира метрото на Бетина се наложи да се прибира пеш.

В мига, в който Бети седна на дивана в дома си, се звънна на вратата. Тя отвори и на вратата видя непознат мишок. Той обясни на Бетина, че ако не си плати наема на къщата веднага, ще трябва да се изнесе. Мишлето нямаше пари и се наложи да пренощува на улицата. А да пренощуваш навън бе едно от най-страшните неща, защото през нощта бродеха котки и страшни плъхове. Бетина се отчая и когато си мислеше, че няма на къде да стане по-лошо, заваля пороен дъжд. Бети седна на една пейка и заплака. Тя осъзна, че да си голям, означава да поемаш големи отговорности. Помисли малко, и се сети, че в центъра на града има голяма елха. Бети искаше да си пожелае нещо. И след като пристигна с много страх тя каза:
– Сбърках много с желанието си. Не трябваше да желая да стана голяма. Сега искам само да изживея едно страхотно детство.
И една сълза се стече по бузката и и капна на елхата. Коледното дръвче заблестя и Бети в миг се озова пред голямата бяла врата, отново малка като преди. Тя осъзна, че и е даден втори шанс и този път не пожела да влезе, а се върна у дома при родителите си и започна да изживява детството си най-пълноценно.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".