Съединението на България

След Освобождението на България от турско робство, според берлинския договор от 1878 г. Южна България е наречена Източна Румелия и е откъсната от току-що освободената ни държава, като е включена отново в пределите на Османската империя.

Но хората от Южна България не се примиряват с това и се стига до организирането на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив на 10 февруари 1885 г., начело на който застава Захари Стоянов.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Създава се временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Така разделената на две България се съединява, за да заличи несправедливостта на резултата от преговорите на силните по това време държави.

6 септември е обявен за официален празник в България с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.