Пукна пролет над земята

Пукна пролет над земята.
Стъпна боса на водата.
Съживи пак полята
и зарадва децата!
Събудиха се всички,
от дългия сън.
Излязоха и катерички
от хралупата-пън.
Ах, какво аз чувам!
Та това е птича песен!
И без да умувам,
с Нея живота е лесен!
Показа плахо главичка,
ранобудното кокиче.
И то като птичка –
нежно кат` момиче.
И Слънчо огря,
и лястовица запя.
И аз с тях започвам да пея,
да се смея.
Кацват птичките на клон,
за да направят на Нея
дълбок и искрен поклон.
А, ето иде Пролетта
в каляска от цветя.
Теглена от нежността!

* * *

Пролетта! Ах, пролетта! Какъв красив и нежен сезон! Това е сезонът на пробуждането. Тогава животните се събуждат от дългия си зимен сън, за да посрещнат чудесата на природата. Тогава прелетните птички се завръщат от юг, за да ни удостоят с честта да послушаме от мелодичните им песни. Тогава, да, точно тогава, природата се приготвя за нов живот – цветята показват главичка над мекия, топящ се снежец, дърветата разцъфват и ах, всичко става някак приказно! Да, пролетта е една невероятна приказка, изпълнена с чудеса, емоции, страст... Всеки я очаква с нетърпение, жадува за нея. А с нея идват и толкова много празници, толкова слънчеви дни. Слънцето също се събужда, за да ни огрее и стопли... Пролетта ни дарява с някакво романтично чувство. Подарява и една пролетна усмивка на всеки!

Кога идва пролетта? Според някой на 20-ти март (астрономическа пролет), според други още на 1-ви март (Баба Марта), трети смятат за най-уместно 22-ри март (традиционна). Не, тя идва, когато ти я почувстваш. Тя ще те изпълни с някакво необикновено чувство на сладост, на нежност, ще те опияни. И ще почувстваш... ще почувстваш първата пролетна усмивка. А как ще познаеш, че това е пролетна усмивка? Е, ще разбереш!

Аз си представям Пролетта като девойка, с нежно бяло тяло, с красиви зеленикаво-сини очи, със светъл, мечтателен и простодушен поглед, с лъчезарна усмивка, черешови устни, с красива, дълга руса коса. Облечена е в дрехи от цветя (бяла или зелена рокля), боса е, цялата обсипана в цветчета. Излъчваща някаква нежност и любов. Носи кошница с различни пролетни плодове. „Където стъпи – трева никне!“. Движи се някак леко, сякаш лети. Е, може и да лети, защото е фея. Има тънки нежни крилца, сякаш от перушина. Тя говори езика на природата – на Слънцето, на дръвчетата, на животните, на хората. Даже не е нужно да говори, за да я разберат. Нейната усмивка и поглед и чистото и лице, сякаш казват всичко. Също мисля, че нейната баба е самата Баба Марта. Е, аз поне така си я представям!

Участва в „Конкурс за пролетни усмивки".