Пролетта в селцето

Януарко си замина, с тая пуста, тежка зима,
Февруарко отлетя, донесе ни цветя,
Баба Марта на бързо ни окичи,
а ние се чудим сега,
това дали е пролетта!

Да, това е пролетта! –
извика се дете от селцето,
долу на реката самородно злато търси,
нагазило до коленете в реката,
с легенче златото промива,
но убожда се на лошата коприва,
майка му затичва се завчас,
прибира го у нас,
конско му чете,
– Ах, какво дете!
– Мамо, не съм виновен аз, търсих злато и довчас,
на гадната коприва докоснах си ръката избухлива!

Участва в конкурса „Подарете една голяма пролетна усмивка“