Призрачният приятел

Имало едно време много далеч една стара и безлюдна къща потънала цялата в мрак на един висок хълм. Тя била на три етажа с големи червени прозорци покрити с черни вехти завеси. Дворът ѝ бил обрасъл целия с бурени, а входът на къщата бил препречен от бодливи храсти. В планинското село, където била разположена къщата се говорили различни истории за нея. Едни хора разказвали, че тя била свърталище на духове, а други казвали, че там цяло семейство било разчленено и изядено от някакъв мъж с дълбок белег на лицето, който често се навъртал около къщата.

 

И ето, че един от най-хубавите празници Хелоуин настъпил и група местни деца решили да разгадаят мистерията около къщата на хълма. С наближаването им до нея, всеки шум или полъх на вятъра ги карал да треперят. Стигайки до портата на къщата осъзнали, че ще трябва да се покатерят по една стара стълба обвита цялата в бръшлян, за да влязат вътре. Подът заскърцал под краката им и те плахо влезнали. Видели, че мебелите били покрити с бели чаршафи и парченца от стъкло. Изведнъж се чул силен писък и те съжалили, че са влезнали в тази къща. Побягнали към прозореца, но в отражението и блясъка на стъклото видели едно дете със сини очи, облечено в бяла пижама. То се взирало в тях и издавало нечовешки звуци. Децата много се изплашили и плувнали в пот. Внезапно то им проговорило и им обяснило, че няма от какво да се страхуват. Разказало им историята на живота си и затова как силно копнеел да има приятели. Обяснил им, че истинските приятели трябвало да бъдат задружни, взаимно да се уважават и подкрепят и ето, защо приятелството било вълшебство, което ни спохождало като благословия. Следователно той ги попитал дали искат да му бъдат приятели и двете деца веднага се съгласили, а момчето им отговорило, че е най-щастливото дете на света.

 

В заключение то им казало, че приятелството е най-голямото съкровище, което съществува тук на Земята.