Приятелството по-ценно от всичко!

В живота на човек има много моменти, както на щастие, така и на тъга. Някои хора се радват на подаръци, като нов телевизор, компютър, дреха или при по-малките нова кукла, плюшена играчка, лакомства и така нататък... Но кой ли не би се радвал, ако получи едно от тези неща? През 2013 година за мен най-големия спомен и най-големия подарък бяха приятелите. Учех в основно училище и се преместих в гимназия. На първия учебен ден се чувствах странно, не може да се каже уплашена. Усещането беше незабравимо. Бях учила седем години и изведнъж се чувствах все едно се бях върнала отново в първи клас. Не познавах никого.

Дойдоха и вторият, и третият, и четвъртият ден, и постепенно се запознах с много хора. Сближих се с повечето от момичетата и до сега имаме безброй спомени заедно. Всеки един от тези спомени ще помня може би завинаги. Седнах до едно момиче и се заговорихме, и двете се чудехме каква ли е другата, дали ще се разбираме или ще спорим. Всяка от нас се питаше какво ли ще стане занапред, но никоя не зададе въпрос, с който можеше да си даде отговор на това. Постепенно с нея се опознахме. Една вечер я поканих вкъщи, правихме различни неща, дадохме си един час, за да разкажем за семейството си и изобщо за живота ни досега. Унесохме се в приказки и когато погледнахме навън, вече се съмваше.

Вече не сме си чужди, не сме притеснени, докато сме заедно и не си задаваме онези въпроси, защото вече знаем отговорите. Двете се опознахме и с други момичета, така развихме приятелство, а то е най-важното за един човек, разбира се заедно със семейството. Това беше моят спомен, който никога няма да забравя, моето преживяване, което не може да се замени с какъвто и да било подарък. Подарък можеш да си купиш, но истински приятели никога!

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"