Приключението в нощта на Хелоуин

Беше една страшна тъмна нощ – нощта на Хелоуин. Децата обикаляха домовете и събираха лакомства. Но една група от тях търсеше по-сериозно предизвикателство от това да яде бонбони.
Ашли, Тифани, Иън и Ейприл бяха деца от един клас. След като събраха предостатъчно лакомства решиха да се поразходят и да потърсят някаква мистериозна загадка. Те провериха иззад храстите, между клоните на дърветата, огледаха в детския парк, но нямаше никого. Тъкмо бяха решили да се прибират, когато изведнъж чуха тих шепот:
– Елате насам, страхливци! – появи се страшен образ на жена.
Приличаше на призрак. Беше слаба и изцапана с кръв.
– Какво беше това? – изплаши се Ейприл.
– Хайде да видим! – настоя Иън.
Гласът идваше от близкото гробище. Щом те видяха страховитото момиче, хукнаха да бягат.
– Ще си отмъстя! Ще си отмъстя, заради това, че преди много години на същата дата четирите ми деца загинаха в катастрофа. Вие сте точно като тях – едни обикновени деца. Те вече безследно са изчезнали и са някъде при ангелите, но аз останах тук за отмъщение. Ще ви заключа в техните ковчези и никога не ще излезете оттук.
– Но защо точно нас?– попита Ашли.
– Първите минали на гробището в часа на убийството стават моя жертва, скъпа. Никой досега не се е сещал да минава тук точно в 9:30.
Всички затичаха, но призракът имаше специални умения. Тя успя да ги хване и ги затвори в своята гробница.

Намираха се в нещо като малка схлупена къщичка с четирите ковчези и любимите вещи на вещицата. Освен това тя заяви, че има магически сили и ако се държат зле, може да ги превърне в каквото си поиска. За да й повярват, тя опита да превърне едно дърво в плъх. Но изглежда магическата й сила свърши и се наложи да приготви вълшебната си отвара.
– Наслаждавайте се на последните си минути на човешки живот, докато аз се върна! – каза тя и излезе, за да събере съставките за отварата.
– Чичо ми работи като детектив. Ще му се обадя. – досети се Тифани и набра телефонния номер.

Когато разбра всичко, той подкара колата и потегли към гробищата. Вратата на гробницата беше заключена. Какво можеше да направи? Тогава видя вещицата да пристига с бутилка със зелена течност. В джоба й блестеше ключ. Спасителят го извади и отключи. Децата побягнаха, но той искаше да остане. 
– Чакайте ме в колата! – провикна се той и им подхвърли ключовете.
Искаше да разбере как тя е оживяла. Оказа се, че това е била маскирана жена. Точно днес щяло да се снима страшен Хелоуински филм. Актрисата решила, че това се участниците, тъй като са лика-прилика с истинските актьори и започнали да репетират. Жената за първи път участвала във филм, затова искала да се упражни още преди да пристигне снимачният екип. Гробницата била построена специално за филма, а отварата била просто зелена боя. Щом пристигна истинският екип, актрисата се увери, че е постъпила ужасно и отправи хиляди извинения към децата. Пристигнаха репортери и журналисти. Скоро историята се публикува във вестника, по собствено желание на мис Жана.
Филмът стана чудесен, а в края се появиха Ашли, Иън, Тифани и Ейприл, тъй като режисьорът много искаше страхотните им лица да се виждат. Накрая всички бяха щастливи и дълго се смяха за приключението в Хелоуинската нощ.

Участва в конкурса за разкази "Млад детектив"