Приключението на Дъгичико

В един свят, недалеч оттук, живеят тролчетата. Това са малки същества с щръкнали прически. Всяко от тях е специално и различно от останалите. Ала най-различното и специалното тролче е Дъгичико. То цялото е обагрено в цветовете на дъгата и е единствено по рода си. Неговите най-добри приятели са Умчико и Непохвачико.
Един ден Дъгичико отиде да види най-новото изобретение на Умчико. – Представям ви най-новото си изобретение – „Телепортер пет хиляди“! – каза Умчико. – С него може да отидете където пожелаете. От радост Непохвачико подскочи и без да иска бутна Дъгичико в телепортера. Машината се завъртя и изпрати тролчето някъде из света на хората. Щом той отвори очи видя, че се намира в парк. Около него тичаха деца, пееха птички и летяха пеперуди. Едно момиченце спря пред Дъгичико, взе го в ръце и каза: – Какво си ти? Що за играчка?! – Вие да не ме нарекохте играчка?! Та аз съм най-специалното тролче. – отвърна възмутен Дъгичико. – Е, в такъв случай-приятно ми е! Аз съм Ани. Ти как се казваш? – Моето име е Дъгичико. – представи се тролчето. – Как си се озовал тук? – попита Ани.
– Отидох да видя изобретението на Умчико, но Непохвачико ме бутна в него и щом отворих очи вече бях тук.
– Докато не намериш начин да се прибереш ще живееш у дома. – съобщи Ани, пъхна го в джоба си и потеглиха.
През това време Умчико търсеше начин да спаси приятеля си. – Дано Дъгичико да е добре. – надяваше се Умчико. – За жалост машината, която може да го прибере ще стане готова след два дни.
Ала Дъгичико изобщо не беше нещастен. С Ани много се забавляваха. Те ходиха на кино, танцуваха и играха на различни игри.

На другия ден Ани беше на училище, затова Дъгичико остана сам. Той реши да се поразходи из къщата. Но щом отвори вратата, една голяма и много космата котка го подгони. – Мяуу, днес ще хапна тролче. – каза котката докато се облизва.
Тролчето се шмугна в една дупка и не излезе докато Ани не се прибра. Докато Дъгичико и новата му приятелка четяха приказка се случи нещо странно. По средата на стаята се появи синя дупка, а от нея се показа главата на Умчико. Той беше дошъл да спаси приятеля си. Дъгичико се сбогува с Ани:
– Благодаря ти, че ме прие в дома си и се грижи за мен! Прие моите различия и ми стана приятелка. – благодари тролчето.
– Ти си страхотен приятел и няма значение, че си по-различен от мен. Все пак не трябва да съдим по външния вид за човек или тролче. – отвърна му Ани.
Тролчетата се прибраха у дома, където ги очакваше парти. Днес всички научихме, че не бива да съдим за някого по външния му вид. И всичко се върна по старому: Умчико продължи да изобретява чудни машини, а Непохвачико да бута Умчико в тях.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“