Приказка за есента

В тази моя приказка една
разказва се за есента.
Чуйте я и преценете
Дали е истина, сами решете!
 
Цяло лято слънцето щурее
и неуморно то вилнее,
ту всичко живо мори в зной,
ту с дъгата пее след порой.
Но, най-после то се спира
и лъчите си прибира,
Иска малко да се укротят,
те, обаче пръсват се от яд!
Тъй в миг безброй искрици
литват към гори, тревици
и обагрят с топлите си ласки
гората в алени окраски!
А, слънцето останало само
в сълзи потъва най-горко,
след искрите моли ги да тръгнат,
надявайки се да ги върнат...
И, всъщност, някои успяват,
но повечето в сочни плодове узряват!
* * *
 
Ей, тъй мисля, че се случва есента –
от слънчеви искри и сълзи идва тя!

Снимка: freeimages.com