Писмо до Дядо Коледа

Наближавала Коледа. На горската полянка мечето Ники, зайчето Мони и лисичето Теди тичали и се замервали със снежни топки. Под една отрупана със сняг елхичка си стояло къртичето Боби. То не виждало много добре и само слушало как весело си играят приятелчетата му. Тихо си тананикало зимна песничка и се усмихвало.
– Написахте ли вече писмо до Дядо Коледа? – попитало мечето Ники. – Аз написах моето и си пожелах го-о-олям пъзел.
– А аз си поръчах книжка с приказки. – радостно казало лисичето Теди.
– А пък аз – кукла на конци – извикало зайчето Мони. – ще си направя куклен театър!
Къртичето Боби навело главица и тихичко захлипало:
– Аз не виждам и не мога да напиша писмо на Дядо Коледа. Ще си остана без подарък, а толкова мно-о-ого съм слушал тази година!
Приятелчетата му се спогледали и го наобиколили:
– Не плачи, Боби, ти само ни кажи какъв подарък искаш и ние ще напишем писмото вместо теб. – успокоило го лисичето Теди. – Приятелите са затова – да си помагат... Когато се събудиш на Коледа със сигурност под елхата ще намериш своя подарък и много-много ще се зарадваш!
Къртичето си представило как ще си свири с устната хармоника, за която си мечтаело и се усмихнало щастливо.
– Колко е хубаво да си имаш добри приятели! – заскачал от радост Боби. – Благодаря ви! – А сега каня всички у дома на гости. Мама къртица ще ни нагости с вкусни меденки и сладък липов чай. Да вървим, приятели!

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“