Песента на птичето

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Имало едно малко, добро и красиво момиченце. То си имало приятелче птиченце. Обичали те игрите в цветните поля и в горите. От ранна пролет, та чак до късна есен навън играли и чудни песни пели. Дошла зимата. Сняг завалял, завалял, та дълго време не спрял Приятелите стари у дома на топло стояли. И тъй ден след ден, месец след месец и даже година. Дебела бяла покривка завила земята. Всичко утихнало, замлъкнало. Водата спряла да бълбука. Леден вятър свирел. По клоните и в гнездата замръзнали птичките с наведени главички и тъжни очички. Даже слънцето се потопило и лъчите му замръзнали. Натъжило се малкото детенце. Спряло да играе, дори спряло да мечтае. Тъжно му било за топлината, цветята и слънцето. Чудело се как ще порасне зрънцето. А птичето все още сили намирало и не давало на дългата зима да му вземе песента и играта.

Добро сърчице имало птичето. Не можело да гледа тъжното лице на момичето. Сетни сили събрало и на двора излетяло. Кацнало на тънко клонче и тихичко запяло. Спрял да слуша песента леденият вятър. Слънцето размърдало лъчите и огряло земята. Птичките повдигнали главички и понесли песента. И поточето забълбукало в нейния ритъм. А момиченцето? Момиченцето отворило прозореца, усмихнало се и погледнало своето приятелче с грейнали от радост очички.