Паячето Плетко и пчеличката Миа (стихотворна приказка)

Паячето Плетко
щастливо си живяло.
Плетки то си плело,
песнички си пяло.
В неговия свят
има господар.
Зинедин се казва
и е мил другар.
Един ден, докато Плетко мрежи си плетял,
новак в света вълшебен долетял.
Там се настанила чудната пчеличка.
Казвала се Миа и е работничка отлична.
Зинедин:
– Здрасти, Миа, добре дошла при нас!
– Запознай се с буболечковия клас!
И така Миа с тях се запозна.
Всяко насекомо веч я опозна.
И ето, че настъпи тържественият момент –
работа да търсят на госта пременен.
Миа: – Аз ще помагам на Плетко,
жици ще плета с него.
Да си станем приятели
задружни и добрички.
Тъй и стана. Но на пчелата
й се изплъзваше конеца от ръката.
Време мина и тя се отказа –
трудно и беше – как да се справи?!

Миа: – Плетко, много извинявай,
но не мога да се справя.
Затова не съм родена –
аз летенето владея.
Сигурно ще заболи,
но не мога вече, разбери!
Плетко: – Но защо не ми го каза?!
Наистина, не знаех.
Но хайде при Зинедин ще идем
професията ти да сменим!
Зинедин: – Ах, пчеличке мила,
ах каква любов! Аз съм го решил –
медец ти ще събираш
и на Плетко обяд ще му носиш.
Така и стана. Всички бяха щастливи.
А през почивните дни –
на среща двамата излизаха.

Участва в конкурса за зелена приказка.