Оптимисти

Всеки ден и всеки час
чувам песимисти аз.
Млякото се пак разляло,
в кухнята килимът бял е.
Котето е рибите изяло,
аквариумът добре, че цял е.
Гозбите не са готови,
а дошли са гости.
В съдовете чисто нови
има много рибни кости.
Дрехите ни за прането
са били по канапето.
Няма ги белите хапчета,
кучето изяде всичките кебапчета.

А къде е телефона?
Кой го сложи на лампиона?
Под леглото кой е скрил
пластмасовия крокодил?
Ох, къде се е скътал
шареният папагал?
Кой е ял бисквити в хола?
Защо има дъвки под стола?
Ах, във ваната дълбока
кой ли сложил е мечока?
Март е,
а на нашата тераса заблестяла
коледната ни украса.
А къде е плюшеният Мики Маус?
Тук царува пълен хаос...

Да, понякога сме прави –
песимизмът надделява.
Но, за да бъдем ние здрави
трябва оптимизъм да ни завладява.
Нервите си да не хабим,
да не викаме,
да не крещим.
Дори да стане невиждана
беля да погледнем
оптимистичната страна.
Когато е разхвърляно,
ще подредим, когато сме се скарали,
ще си простим.
Ако нещо сме счупили
и ни задават въпроси,
ще кажем, че счупеното щастие носи.
По-големите не разбират това,
но най-големите оптимисти са деца.
Във всички моменти и тежки,
и леки, оптимизъм
трябва да прояви всеки.

Снимки: sxc.hu