Никога повече не излизай сам!

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Бетина видя отворената врата и реши сама да получи отговор на всичките си въпроси. Още щом излезе се вцепени. Светът одвъд вратата беше безкраен. Пред вратата имаше нещо червено и лъскаво и беше огромно! А над него висеше голям шарен мост. Бетина се ококори и не вярваше, че може нещо да е различно от бялото. Разбира се любопитството и беше толкова голямо, че тя  бързо се съвзе от изненадата. Реши да се покатери по лъскавото нещо и да стигне до висящия мост. Тичешком стигна до червената кола в двора, покатери се по нея, но колкото и да се мъчеше не стигаше до шарената дъга.

През това време колата потегли и малката бяла мишка тупна на земята. Мишето сърчице щеше да изскочи от уплаха. Щом се посъвзе, Бетина бързо се шмугна през открехнатата врата и се върна в своя тих и спокоен бял свят. Тя си обеща никога повече да не излиза сама.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".